Джеймс Чейз - Разбери сам

Лола зяпна.

— Ама той ли е бил? Разбира се, че го познавам. Каза ми, че името му е… — изведнъж спря и може би за първи път през последните двайсет години се изчерви.

Последва тягостно, наелектризирано мълчание.

— Продължавай. Все едно че ме няма — заяви Майра. — С теб ли е бил?

Лола скочи на крака. Лицето й все още беше червено, но очите й бяха гневни и студени.

— Махайте се и двамата! Много се разприказвах. Хайде, изчезвайте! Повече нищо няма да кажа.

— Не се вълнувай — успокоих я аз. — Това е важно, Лола. Перели е загазил. Ако можеш да му помогнеш, трябва да го направиш. Щом си сигурна, че е излязъл оттук в десет и половина, можеш да му спасиш живота. С теб ли беше онази нощ?

Лола изгледа Майра с бърз и преценяващ поглед.

— Няма да говоря — отсече тя. — Махайте се и двамата!

— Майра, чакай ме в колата — казах аз и тръгнах към вратата, отворих я и й дадох знак да излезе. — С Лола трябва да се разберем. Идвам след няколко минути.

— А Бетило? — попита Майра. — Той ще се качи всеки момент.

— Зарежи го. Чакай ме в колата.

Тя излезе с изправен гръб и пребледняло лице. Затворих вратата.

— Лош късмет — заявих аз, извадих пакета с цигари и предложих на Лола.

Тя ме погледна, направи гримаса и си взе една цигара.

— Друг път си помисли, ако въобще можеш да мислиш, когато решиш да доведеш жена в такава дупка — изсъска яростно тя. — Наясно ли си в какво ме забърка?

— Да, съжалявам, но нямаше как да знам. Нищо чудно пък да се окаже щастлива случайност. Не ми се сърди, Лола. Беше ли Перели при теб?

— Разбира се, че беше. Игра карти с Бетило, а после дойде тук. Непрекъснато се виждаме. Той е един от редовните ми клиенти.

— Спомняш ли си кога си тръгна?

— Сигурно е било около десет и половина. Не мога да се сетя с точност до минутата.

— Отлично! — заявих саркастично. — Значи Бетило е говорил истината, а Перели е лъгал.

Тя не каза нищо.

— Мисля, че не е искал Майра да разбере — отбелязах аз и поклатих глава. — Навярно е смятал, че Бетило ще потвърди показанията му. Не е изключено да те призоват за свидетел, Лола. Той трябва да има алиби.

— Това мен не ме притеснява, но тя май се стегна — Лола сви рамене. — Познавам този тип жени. Смята, че след като се е влюбил в нея, мъжът е неин за цял живот. Но не става така.

Извадих стодоларова банкнота.

— Дължа ти ги заради чаршафа, който ти съсипах. Дръж си устата затворена за Перели, Лола. Ще те предупредя, ако си ни нужна за процеса.

Сгъна стотачката и я пъхна в чорапа си.

— Какви свине са мъжете! — възкликна тя и презрително хвърли изпушената наполовина цигара в камината.

Отворих вратата на буика, седнах зад волана и запалих двигателя.

Майра пушеше замислено.

— Значи няма да закачаме Бетило? — попита ме с тих, равен глас.

— Както се оказва — отвърнах аз, без да я погледна, — той говори истината. Ник се е разделил с него в девет и половина.

— И е прекарал един час с тази ужасна, наплескана блондинка. Браво на него! Надявам се, че е прекарал добре.

Продължих с повишено внимание по Монте Верде Авеню.

— Той рискува живота си, за да го запази в тайна — отвърнах аз. — Прави му чест.

— О, млъкни! — извика Майра, а гласът й трепереше. — Не е нужно да се занимаваш с него. Аз самата няма да направя нищо. Чаках го, докато беше в затвора. На излизане го посрещнах на прага. Когато нямаше пари, а той никога няма пари, аз го издържах. А той ме е мамил с тази уличница в един мизерен бардак и й е плащал.

— Късаш ми сърцето! — отвърнах аз. — Е, добре, мамел те е. И какво от това? Не си длъжна вече да си до него. Ти си свободна. Има стотици мъже, с които ще се чувстваш приятно. Какво те тревожи?

Обърна се на седалката, затаи дъх, а лицето й се опъна от гняв.

Ухилих й се.

— Престани да се дуеш, миличка. Не ти отива.

Впери поглед в мен, прехапа устни и се усмихна кисело.

— Мисля, че си прав. Всички са еднакви. Иска ми се да не бях се влюбвала в този мерзавец. Ако някога се измъкне, имам какво да му кажа. Когато свърша, вече ще е получил алергия към блондинки, докато е жив!

Спрях пред дома й.

— Лягай и се наспи. А аз трябва да помисля още малко.

— Защо не отидеш в полицията и да ги накараш да си поговорят с блондинката? Нейните показания няма ли да спасят Ник?

Поклатих глава.

— Изключено. Първо няма да й повярват. Подобни жени не се ползват с авторитет в съда. А други свидетели не съществуват. Ник го е осъзнал.

— Значи просто сме си загубили времето.