Джеймс Чейз - Разбери сам

Прииска ми се и аз да се направя на бандит. Реших да отида там.

Хладният глас на Пола долетя в слушалката:

— „Юнивърсъл сървисис“, добър вечер.

— Сама ли си? — попитах я, като бутнах шапката към тила си и си избърсах челото.

В телефонната кабина беше горещо като в панаирджийска палатка, последната й обитателка, беше паднала в бъчва с „Найт анд Дей“, аристократа сред парфюмите, ако се съдеше по останалата след нея миризма.

— О, Вик! Да, сама съм. Ти какво свърши?

— Нищо, заради което да скоча до небето. Моля те, обещай ми нещо.

— Какво?

— Никога не използвай парфюм „Найт анд Дей“. Отвратителен е.

— Откъде го измисли? Не бих го използвала, дори и да ми го подарят.

— Чудесно. Телефонната кабина смърди на него. Задушавам се.

— Какво стана, Вик?

— Маршланд внезапно е заминал за Европа, за да прекара там почивката си. Така ми каза Сирийна. Обзалагам се, че се спотайваше на горния етаж и сигурно си гризеше ноктите. Заявих й, че навярно баща й е организирал похищението. Разкудкудяка се и духна циврейки нагоре по стълбите.

— Сериозно?

— Изглеждаше уплашена. Струва ми се, че си го е мислила от самото начало. Тези богати, благородни семейства се ужасяват от перспективата, че някой може да ги измъкне от черупката и да им свали фасадата. Прислужникът също си отвори устата. Разкошен дядка, от старата школа. Изненадах го и преди да се усети, призна, че Суки му е казал за търговията, която Дедрик е въртял с наркотици. Как ти се струва?

— Това не помага много на Перели, нали?

— Права си. Наистина не му помага ни най-малко. Но аз веднага ще направя нещо за него. Искам да те помоля за една дреболия. Би ли изпратила телеграма на Джак, в която да пише какво съм разбрал за Дедрик. И нека да се размърда.

Пола ме увери, че незабавно ще телеграфира.

— След като свършиш, затваряй и се прибирай вкъщи — заявих аз.

— А ти какво ще правиш?

— Ще се поровя още малко. Нощта едва започва.

— Не бъди безразсъден, моля те, Вик.

Обещах й, че ще се грижа за себе си така, както бих се грижил за китайска ваза от династията Минг, и затворих, преди да й дам възможност да ми зададе други въпроси.

Отново се качих на буика и подкарах към Монте Верде Авеню. Номер 245 беше, както ми обясни Майра Тореска, малка боядисана къщичка. Градинската площ беше покрита с плочки с неправилна форма. Висок, занемарен плет възпираше погледите на любопитните съседи.

Паркирах колата пред входа, бутнах ниската дървена порта и тръгнах по пътеката. Един от прозорците светеше и когато почуках, по щората пробягна сянка.

Вратата се отвори няколко инча. Майра попита:

— Кой е?

— Малой.

Свали веригата и отвори. Коридорът зад нея беше тъмен.

— Влизай. Чудех се защо не идваш.

Последвах я в осветената всекидневна. Учудих се от факта че проявява вкус към възглавнички с къдри, китайски маски и декоративни кукли.

Беше облечена в същото яке и панталон. Очите й бяха уморени, а лицето й — бледо. Личеше си, че не беше спала много, откакто се видяхме последния път.

— Какво измъти? — попита тя, докато вадеше бутилка уиски, чаши и лед. — От снощи не мога да си намеря място.

Снощи! Изглеждаше невероятно толкова много неща да се случат за двайсет и четири часа.

Стоварих се на един фотьойл.

— Много работи. Но все още не съм сигурен дали са ни от полза. Трябва да свърша нещо дребно, за което можеш да ми помогнеш, но преди това искам да те уведомя какво се случи досега.

Докато й разказвах, стоеше пред празната камина с ръце в джобовете и с цигара в устата, с напрегнато и студено лице.

Не пропуснах нито една подробност и историята ми отне почти половин час.

— Имам много факти — заключих аз, — но нито едно доказателство, което всъщност ми е необходимо. Трябва да изградя хипотеза, способна да издържи в съда. Историята никак не е лоша, но Франкън не би я използвал в този вид. Следващата крачка е да открия доказателства, а единственият начин да го направя, е като използвам средствата на Барът срещу самия него. Първият и най-лесният ход е да се опитам да осигуря алиби на Ник. Казал е на Франкън, че е играл карти с Джо Бетило от осем и половина до десет и половина. Бетило твърди, че Перели е излязъл от бара на Делмонико в девет и половина. Бетило е известна личност в Коръл Гейбълс. За един долар би продал и собствената си майка. Отивам там тази вечер, за да видя дали няма да намеря някой, който е видял Перели да напуска заведението. Може би има такъв човек, но се страхува да не си развали отношенията с Бетило. Ако се окаже, че е така, ще хвана Бетило, ще го доведа тук и ще го убедя да промени мнението си относно времето, по което Ник си е тръгнал. Имаш ли нещо против?