Джеймс Чейз - Разбери сам

— Имах намерение да му задам един въпрос, мисис Дедрик — отвърнах аз. — Но след като е заминал, няма значение. Бихте ли ми дали адреса му в Ню Йорк?

— Нещо важно ли е?

— Бих желал да го попитам лично. Мога да му телефонирам.

— Той няма да остане там. Тази… тази история го разстрои. Едва ли ще го откриете — заяви тя след дълго мълчание.

Изпих уискито наполовина, оставих чашата и се изправих. — Е, нищо, не беше чак толкова важно.

Погледна ме и сега в очите й имаше изненада.

— Защо не ми го кажете на мен?

— В деня, след като съпругът ви беше отвлечен, мистър Маршланд е посетил онази жена, която се представи за ваша секретарка, Мери Джеръм. Срещата се е състояла в хотел „Бийч“, където е била отседнала жената. Исках да разбера какво са си говорили и как е научил, че е там.

— Баща ми?

Стоеше неподвижно като статуя.

— Представил се е на администратора на хотела, който би могъл да го потвърди.

— Не ми е ясно как е възможно да е бил баща ми. Той не я познава.

— Така или иначе са се видели. Държа да зная за какво са разговаряли. Ако той не ми каже, ще се наложи да уведомя Брандън.

Очите й светнаха.

— Това заплаха ли е?

— Можете да го наречете както желаете.

— Довечера баща ми лети за Европа. Вероятно вече е заминал. Нямам представа къде ще прекара ваканцията си. Често постъпва така, когато се нуждае от почивка.

— Решил е да го направи в удобно време… за него.

Тя се приближи до прозореца и се взря в градината.

— Нямате представа защо се е срещнал с нея, нали?

— Не.

— Дори не можете да предположите?

— Не.

Застанах до нея.

— Мисис Дедрик, искам да ви задам един въпрос.

Тя продължаваше да се взира в градината. Птиците фламинго гледаха към къщата — вдървени, изправени и изящни.

— Да?

— Мислите ли, че Ник Перели е отвлякъл съпруга ви?

— Разбира се.

— По какво се разбира? Защо сте толкова сигурна?

Размърда се неспокойно.

— Не желая да разговарям за това. Ако нямате други въпроси, моля да ме извините, но ще трябва да ви оставя.

— Не смятам, че Перели го е отвлякъл — отвърнах аз. — Не ви ли е минавало през ума, че баща ви има много солиден мотив да се отърве от съпруга ви?

Тя се обърна рязко. Цветът се беше отдръпнал от лицето й. В големите й очи видях страх.

— Как смеете! Не желая да ви слушам. Нямате право да идвате тук, да намеквате разни неща и да задавате въпроси. Ще се оплача в полицията.

Излезе от стаята. Докато се качваше по стълбите, се разплака.

Стоях в здрача и разсъждавах. Защо се изплаши? Дали й беше известно, че Маршланд е организирал отвличането?

Леко покашляне ме накара да се обърна.

Уодлок чакаше на вратата.

Прекосих стаята и спрях пред него.

— Очевидно мистър Маршланд е отлетял за Европа — отбелязах аз.

Очите му останаха безизразни, докато ми отговаряше:

— Очевидно, сър.

— Суки ли ви каза за Дедрик или сам разбрахте… че е контрабандист на наркотици?

Постигнах целта си. Беше недостойно за мен да постъпвам така с него — човекът беше прекалено стар, за да успява да овладее реакциите си, но аз държах да разбера.

Челюстта му увисна и очите му се ококориха.

— Суки ми каза…

Той спря, но малко късно. Лека червенина се разля по лицето му, но беше прекалено стар, за да се разгневи истински.

— Шапката ви, сър.

Поех я и я залепих на темето си.

— Съжалявам — промърморих и бях съвсем искрен. — Забравете за това.

Той затвори вратата зад мен. Обърнах се и го видях, че ме гледа през стъклото. Когато стигнах до края на терасата, имах чувството, че продължава да ме наблюдава.

След като е казал на него, Суки е споделил и с Маршланд. Не напредвах кой знае колко бързо, но все пак не стоях на едно място. Качих се в буика, вперих поглед в двигателя, а после отвъд терасата към Пасифика. Не можех да продължавам така. Трябваше да направя нещо, което да разкрие всички тайни.

Но какво?

Запалих цигара и хвърлих клечката през прозореца на колата. Подкарах по частния път, потънал в мисли.

Перели беше казал на Франкън, че е играл карти с Бетило в бара на Делмонико през нощта, когато беше извършено похищението. Твърдял, че си е тръгнал в десет и половина. По думите на Бетило Перели е излязъл оттам в девет и половина. Защо? Дали Бетило беше в играта или го бяха подкупили да даде лъжливи показания? Ако е бил подкупен, от кого? Нощта беше пред мен. Може би си струваше да проверя алибито на Перели. Бях настроен да си търся белята. Този ден убиха две момичета. Висок, непознат мъж с тъмни очила се опита да ме зарови в земята. Четвъртата сред най-богатите жени в света ми наговорила куп лъжи. Може би си струваше да завърша деня с посещение в бара на Делмонико, най-долнопробния вертеп по крайбрежието, където се навъртаха най-големите бандити.