Джеймс Чейз - Разбери сам

— Вие ли наехте колата?

— Да. Работим с гаража „Акми“, сигурно го знаете.

Отговорих му, че го знам.

— Ферис докара колата около шест и половина — седем часа и я остави за мис Хендерсън.

— Видя ли я?

Администраторът повдигна вежди.

— Не, разбира се, не беше необходимо.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Какво стана с колата?

— Все още е в нашия гараж. Добре, че ми напомнихте. Обикновено Ферис ги прибира. Трябва да му се обадя.

— Имате ли нещо против да я погледна?

— Не, естествено.

— Каква е?

— Черен Линкълн. Пазачът ще ви я покаже — изглеждаше объркан.

— Благодаря ви! А, още нещо. Някой посети ли мис Хендерсън, докато беше тук?

Той се замисли за миг.

— Един господин. Да, точно така. Пристигна на тринайсети следобед. Тя освободи стаята, след като човекът си тръгна.

Запалих цигара, преди да го попитам:

— Видяхте ли го?

— Да, разбира се. Попита за нея на рецепцията — той отново избърса устните си с носната кърпа и с крайчеца на окото си погледна с възхищение Пола.

— Можете ли да го опишете?

— Беше възрастен, добре облечен и очевидно богат. Представи се като Франклин Маршланд.

Поех си бавно и дълбоко въздух и попитах:

— Нисък, със слънчев загар, с остър нос и много малки крака?

— Не обърнах внимание на краката му, мистър Малой, но останалото съвпада.

— И мис Хендерсън си тръгна почти веднага след посещението му? Изглеждаше ли разстроена?

— Не бих казал, че беше разстроена, но може би изглеждаше малко развълнувана. Мисля, че ви споменах. Беше резервирала стаята за цяла седмица.

— Взе ли такси?

— Мисля, че да. Портиерът сигурно си спомня.

— Ако открием шофьора, навярно ще разберем къде е отишла.

Служителят вече проявяваше жив интерес.

— Ще попитам портиера. Изчакайте за момент.

Докато прекосяваше фоайето към мястото, където стоеше портиерът, двамата с Пола се спогледахме.

— Определено напредваме — отбелязах аз. — Чудя се какво е искал от нея Маршланд. Идеята, че Маршланд е свързан с отвличането май не е чак толкова налудничава, колкото изглежда.

— Знаем ли къде е бил по време на отвличането на Дедрик?

— Това едва ли е от значение. Самият той не би направил нищо. Вероятно е наел човек.

Служителят се върна.

— Страхувам се, че нямаме късмет. Портиерът си спомня мис Хендерсън, но няма представа кой е бил шофьорът. Спряла е случайно минаващо такси.

— Благодаря ви, че ни отделихте толкова много време. Ще погледна колата. Гаражът е отзад, нали?

Той кимна утвърдително и се обърна към Пола:

— Дано да я откриете.

Пола му благодари с усмивка, която го накара да прокара ръка през къдравата си руса коса. Докато пресичахме фоайето, охранените безделници прекратиха разговора си и отново се вторачиха в глезените на Пола.

Пазачът на гаража ни отведе до черния Линкълн.

— Ето го возилото. Не мога да си обясня защо Ферис още не я е прибрал — отвърна той, като също изглеждаше поразен от вида на Пола.

— Спомняте ли си по кое време госпожицата върна колата на дванайсети през нощта? — попитах аз.

— Ще проверя. Винаги записваме часа, в който се прибират колите.

Докато той отиваше към кабинета си, аз огледах колата. Пъхнах ръце между облегалките и стените, обърнах постелките на пода и бръкнах в джобовете с надежда да открия нещо паднало или забравено. Не намерих нищо.

Пазачът се появи отново.

— Върнала се е в единайсет без двайсет.

— Видяхте ли я?

— Сигурно, но не си я спомням.

Щеше да бъде прекалено хубаво, за да е вярно, ако я беше видял.

— Добре — отвърнах аз и му дадох един долар. — Благодаря.

Стигнахме до буика. Беше шест и половина.

— Ще те оставя в кантората. Прибери Трикси.

— А ти? — попита Пола.

— Отивам да си поговоря с Маршланд.

Докато карах към Оушън Енд, подредих разкритията в ума си и ги обмислих.

Всъщност не бях направил нищо, за да отърва Перели от затвора, но имах чувството, че ако продължавам да дълбая, рано или късно ще попадна на нужното доказателство. За разлика от Мифлин аз поне имах нещо, за което да се хвана.

Грейси беше убита, защото знаеше кой е натопил Перели, което означаваше, че Перели е невинен. Досега обаче не бях сто процента сигурен, фактът беше много важен.

Ако можеше да се вярва на мисис Ферис, че преди да се запознае със Сирийна, Дедрик е снабдявал Париж с марихуана, дали това е следа, водеща към отвличането му? Дали не е решил да се откаже да работи за Барът, след като се е оженил за Сирийна, и Барът го е убил, инсценирайки отвличане, за да измъкне пари от Сирийна? Нищо чудно.