Джеймс Чейз - Разбери сам

Когато завивахме по Оркид Булевард, малката кола със сгъваем покрив на Пола прелетя покрай нас.

Дежурството на Мифлин свършваше, когато всички ние се изсипахме в стаята за разпит. Беше си сложил шапката и палтото и даваше последни нареждания на дежурния сержант, опрян на бюрото си. Когато видя белезниците на китките ми, очите му се окръглиха. Погледът му се отмести от мен и се насочи към Макгро.

— Какво ви става? — попита той. — Защо сте довели тук този човек?

Макгро се наду от справедливо възмущение.

— Обвинение в изнасилване, лейтенант — отвърна той. — Този мръсник е нападнал мисис Дедрик. Пристигнах там тъкмо навреме.

Струваше си да се види лицето на Мифлин. Очите му станаха големи колкото топки на брава.

— Вярно ли е, госпожо? — попита той, зяпайки Сирийна. — Вие обвинявате Малой?

— Да — отвърна тя рязко. — Къде е капитан Брандън?

— Тази вечер не е дежурен — обясни Мифлин, а в гласа му се долови нотка на облекчение. — Дайте стол на мисис Дедрик.

Докато сядаше, тя разтвори наметалото си и Мифлин и сержантът видяха пораженията. Мифлин затаи дъх и ме погледна с укоряващ ужас.

— Ти ли направи това?

Казах, че не съм го направил.

Макгро замахна с юмрук към мен, но Мифлин, който се придвижи много по-бързо, отколкото можеше да се очаква от мъж с неговите размери, го отблъсна и той се завъртя.

— Спри! — извика остро Мифлин. — Даваш ли си сметка какво правиш?

Макгро изръмжа:

— Искам да сваля тоя мерзавец на пода.

— Млъкни! — изкрещя Мифлин и се обърна към Сирийна. — Какво се случи?

— Отидох да поговорим за съпруга ми — започна Сирийна с равен и студен глас. — Не бях стояла и пет минути, когато той внезапно ме хвана. Борихме се. Успях да се добера до телефона и да потърся помощ. После разкъса роклята ми и ме одра. За щастие този полицай пристигна точно когато силите ми ме напускаха.

Мифлин бутна назад шапката си и избърса чело с носната си кърпа. Изглеждаше шашнат.

— Не се вълнувай — казах кротко. — Тя лъже. Хайде да отидем някъде на по-спокойно място — тя, ти и аз. Това е нещо, за което госпожата не би желала пресата да научи.

— Искам да дойдат журналистите! — заяви Сирийна. — Решила съм да го съсипя. Ще ми се да дам колкото е възможно по-голяма гласност на случая. Той трябва да бъде осъден, вкаран в затвора и лишен от право да упражнява професията си.

В този момент влезе Пола с кожено куфарче в ръка. Дишаше учестено и за първи път в живота си беше рошава. Косата й стърчеше на всички страни. Лекото й палто беше закопчано накриво, а крачолите на панталона й приличаха на акордеони.

— Не успях да открия Франкън — каза тя, опитвайки се да диша нормално. — Не беше вкъщи. Не си получил още обвинение, нали?

Макгро я хвана за ръката.

— Нямате право да влизате тук. Вън!

— Не я закачай! — изкрещя Мифлин. — Какво искаш? — той се приближи до Пола и Макгро с неохота я пусна.

Пола постави куфарчето на масата и го отвори. Вътре имаше малък грамофон с плоча.

— Може би си спомняте, мисис Дедрик — започнах тихо аз, — че преди интересния ни разговор аз завъртях един ключ, твърдейки, че е на телефона в спалнята ми. Всъщност пуснах грамофона. Когато нощем приемам сам богати жени, внимавам да не си навлека обвинение, че съм ги нападнал.

Сирийна сякаш се готвеше да ме убие.

— Той лъже! Отправете му обвинението! Какво чакате?

— Пусни го — подканих Пола.

Пола включи грамофона и постави иглата върху плочата.

Гласът ми прозвуча с болезнена яснота и всички замръзнаха.

Когато женският глас каза: „Каква е цената?“, Сирийна подскочи от стола и се втурна към грамофона, но Пола й препречи пътя.

— Спрете го! — изкрещя тя. — Не искам повече да слушам! Спрете го!

Кимнах на Пола и тя повдигна иглата.

— По добре е да го чуем до края, мисис Дедрик — спокойно заяви Мифлин. — Или оттегляте обвинението?

Сирийна се изправи, фигурата й беше царствена. За миг се взря в мен, а очите й блестяха опасно. После се приближи до вратата, отвори я и излезе, без да я затвори.

Никой не се помръдна и не промълви нищо, докато стъпките й не заглъхнаха по каменната настилка на коридора.

— Свалете му белезниците! — заповяда рязко Мифлин.

Макгро се подчини с вид на тигър, изпуснал обяда си.

— Е, знаеш как да се пазиш — заяви Мифлин с неприкрито възхищение. — Щеше да ти извърти хубав номер.

— Да — отвърнах, разтривайки китките си. — Хайде да отидем в кабинета ти. Искам да поговорим. — Погледнах към Пола, която затваряше капака на грамофона. — Прекрасна, експедитивна работа. Какво направих? От леглото ли те измъкнах?