Джеймс Чейз - Разбери сам

Опря се на стената до вратата.

Дедрик беше обърнат към входа.

След около пет минути на вратата се почука.

— Влез — извика Барът.

Вратата се отвори. Макси влезе. Кръглото му, дебело лице беше сърдито, а долната му устна стърчеше агресивно.

Пистолетът на Дедрик висеше до крака му, така че Макси не го виждаше.

— Влез и затвори вратата.

Макси ме зяпна, цветът на лицето му се промени, вмъкна се в стаята и затвори вратата.

— Какво става тук? — попита той.

Дедрик вдигна пистолета и го насочи към търбуха му.

— Ти ли му даде шперца?

Макси ме гледаше свирепо.

— Ако ви е казал това, лъже. Защо си насочил този пистолет към мен? Не знаеш ли, че е опасно?

— Може би ще е фатално — заяви Дедрик и се усмихна.

Барът се приближи тихо до Макси и го потупа по рамото.

— Здрасти, братле!

Макси подскочи от изненада.

— Хей! Какво сте намислили? Кой е този мъж с пистолета? — опита се да накара гласа си да прозвучи строго, но очите му бяха тревожни. — В сградата не е позволено да се влиза с оръжие. Ще съобщя на собственика.

— Страхувам се, че няма да имаш време — заяви Барът. — Почна да ми писва от теб, Макси. След като Грейси си отиде, смятам, че можем да се отървем и от теб.

Челюстта на Макси увисна. Погледна с ужас първо Дедрик, а после Барът. Бързо вдигна ръце.

— Няма да ви създавам неприятности, мистър Барът. Можете да разчитате на мен…

Когато видя ножа в ръката на Барът, дъхът му спря и той се задави, сякаш някой го душеше.

— Съжалявам, Макси — Барът заби ножа в ребрата му. — Видя прекалено много и се превърна в истински досадник. Влез в банята.

Макси падна на колене, а лицето му позеленя.

— Не ме убивайте, мистър Барът — процеди през зъби той. — Обещавам…

Барът го халоса по главата с дръжката на пистолета и той се свлече на пода. Подпрян на ръце клатеше глава и стенеше.

— Помогни ми — изсъска Барът.

Двамата с Дедрик хванаха Макси и го завлякоха през стаята до вратата, която водеше към банята.

Когато Дедрик го пусна, за да я отвори, Макси изведнъж се изправи на крака, удари Барът и залитайки хукна към външната врата на апартамента.

Барът замахна с пистолета и отново събори Макси на колене. Вкараха го в банята. Последва борба и Макси се развика. Крясъците му бяха спрени от тъп, силен звук. Последва дрезгав стон и хъркане, което се чува при душене, и Дедрик излезе заднешком с побеляло и напрегнато лице. Хъркането продължи и на мен започна да ми се повдига. След известно време звукът заглъхна.

Барът се появи на вратата и ми се озъби:

— След малко ще дойде и твоят ред, приятелю — каза той, — но няма да стане толкова лесно. — Обърна се към Дедрик, който го гледаше: — Хайде, отведи го! Внимавай какво ще направиш. Ако ти създава неприятности, застреляй го.

— Не искаш от мен да го закарам сам, нали?

— Защо не? Аз трябва да се справя с Макси. Налага се да се махнем. Какво те тревожи? Застреляй го, ако се опита да се държи неприлично!

— И по петите ми да тръгнат ченгетата?

— Ще ги застреляш и тях — каза Барът и се изсмя.

Дедрик се поколеба, а после сви рамене.

— Дай ми едно палто да му покрия ръцете. Ще го върна, след като го зарежа.

Барът влезе в спалнята и след миг се показа с леко палто в ръце. Дедрик ме изправи.

— Ще използвам твоята кола. Едно погрешно движение и ще ти пръсна черепа.

Барът метна палтото върху раменете ми и омота с копринен шал устата ми, за да скрие лепенката.

— Няма да се видим повече, Малой — заяви той. — Може би аз ще те видя, но не и ти мен — бутна ме към Дедрик. — Вървете.

Дедрик ме хвана за ръката и ме изведе в коридора.

Никой не ни видя, когато влязохме в асансьора. След като се смъкнахме на партера, Дедрик опря пистолета в ребрата ми.

— Не забравяй — едно погрешно движение и ще отнесеш куршума — изсъска той, а по лицето му се стичаше пот.

Тръгнахме през фоайето. Избута ме по килима към предния вход, а после надолу по стълбите към буика.

По алеята вървяха две момичета. Погледнаха ни разсеяно, подминаха ни и влязоха във фоайето.

Дедрик отвори задната врата.

— Качвай се!

Докато се навеждах, за да вляза в колата, Дедрик ме удари с дръжката на пистолета по главата.

Мъчех се да изплувам от дълбоката, тъмна бездна. Съзнанието ми се възвърна подобно на махмурлук в мъглива утрин. Първо усетих пулсираща болка в главата, а после, отваряйки очи, осъзнах, че лежа на гръб, а по лицето ми играе лъч от фенерче. Изохках, извърнах глава и се помъчих да седна. Някаква ръка върху гърдите ми ме бутна назад.