Джеймс Чейз - Разбери сам

Дойде към светлината вече не толкова предпазливо. Гледаше ме, а лъскавата му кафява козина блестеше на силната светлина на фенерчето. До ръката ми имаше голям камък. Пръстите ми посегнаха към него. Плъхът спря. Сграбчих камъка и го хвърлих. Чу се изшумоляване и той изчезна, много преди камъкът да стигне до мястото, където стоеше.

Е, вече знаех. Знаех какво беше превърнало Ферис в купчина парцали и кости. Знаех също, че когато огладнее, звярът няма да избяга.

Започнах да трупам купчина от камъни до себе си. Огледах земята наоколо. Под праха и чакъла открих къса пръчка. Не беше кой знае какво оръжие, но все пак щеше да ми послужи. Независимо че бях окован с верига, се чувствах сигурен в успешния изход, ако трябваше да се справя с един-единствен плъх. Но в съзнанието ми изплува въпросът дали не бяха много повече. Очите ми отново се насочиха към парцалите. Това не беше работа само на един плъх.

Стиснах пръчката в дясната си ръка, а фенерчето в лявата, и се облегнах на стената.

Чаках. А някъде в тъмнината, не много далече, плъхът също чакаше.

Фосфоресциращите стрелки на часовника ми показваха четири и двайсет. Бях прекарал в шахтата малко повече от два часа. Имах само още пет цигари, а светлината на фенерчето беше станала оранжева. През последния половин час го включвах и изключвах на всеки пет минути, докато чаках и се ослушвах, за да го запазя колкото е възможно по-дълго.

Не бях чул, нито видял нищо. От влажния, застоял въздух ми се доспа. Единствено пушенето и съсредоточаването върху светещия край на цигарата ми помагаха да стоя буден. Завързах носната си кърпа около врата, за да се предпазя, ако плъхът ме нападнеше. Това ми даваше оптимистично чувство за сигурност.

Бях се справил с паниката или по-скоро се бях изтощил до такава степен, че вече не се плашех. Страхът си има граница и след първия час я бях преминал. Но бях загубил всякаква надежда, че ще се измъкна оттук. Единствената ми цел беше да убия плъха, преди той да убие мен. За друго въобще не се замислях.

Двата часа се бяха провлекли като два месеца. Нямаше какво друго да правя, освен да пуша, да наблюдавам, да слушам и да си мисля за плъха. Стрелките на часовника ми бавно пълзяха по циферблата.

После шумоленето започна отново — кънтящ звън от опашката на плъха, която се триеше в пода. Хвърлих камък по посока на звука и долових шум от тичащи крака. Е, той все още не беше огладнял. Хвърлих камък, за да го прогоня.

Отслабващата светлина на фенерчето ме тревожеше. Загасих го, седях в тъмнината, дишах леко и мислех. Прекарах така може би десет минути със затворени очи и сигурно съм задрямал. После това, което се случи, изтегли кръвта от сърцето ми и ме накара да ококоря очи — нещо докосна стъпалото ми и тръгна покрай крака ми.

Запалих фенерчето. Побиха ме студени тръпки. Сграбчих с лявата си ръка пръчката. За един миг, изпълнен с ужас, видях плъха на разстояние няколко инча. Пълзеше към мен, прилепен към земята, а червените му очи блестяха злобно. Когато жълтият лъч на фенерчето го блъсна, той се извърна и изчезна подобно на светкавица. Вкаменен и потен, гълтах жадно застоялия въздух.

Изведнъж в тъмнината отвъд слабата светлина се появиха четири двойки червени искри, подредени в полукръг на около един фут разстояние. Четири, не един.

Изкрещях, но те не помръднаха. Гласът ми беше пресипнал и слаб. Сграбчих шепа камъни и ги хвърлих. Червените очи изчезнаха, но почти веднага се появиха отново, малко по-близо, и аз пак изкрещях.

— Вик!

Подскочих. Дали си въобразявах, че чувам слабия зов някъде в тъмнината? Повиших глас и издадох вик, който отекна като гръмотевица в тунела.

— Вик! Къде си?

— Тук! Надолу в тунела.

Бях толкова развълнуван, че забравих за плъховете. Крещях като луд. Викът ми се превърна в скимтене, когато в светлината пробягна космато кафяво тяло и зъбите му изтракаха, забивайки се в гънките на носната кърпа около врата ми.

Почувствах тежестта на тялото му върху гърдите си и миризмата на мръсната му козина. Влажният му нос беше под брадата ми, а зъбите му се мъчеха да разкъсат кърпата и да стигнат до гърлото ми.

Едва не полудях. Сграбчих гладкото, отвратително, дебело тяло и го откъснах от врата си. Почувствах го как се усука в ръката ми. Противната заострена глава се завъртя и острите като бръсначи зъби се забиха в китката ми. Яростно впих пръсти в козината, огънах назад гърба му и чух остър писък. Зъбите освободиха китката ми. Преди да успее да ме нападне отново, го ударих по гърба и усетих как костта се счупи като суха пръчка под пръстите ми. Тресейки се от ужас, хвърлих звяра надалеч.