Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Сега ще взема няколко проби.

Той хвана пениса му и издърпа препуциума с двете си ръце, които бяха с ръкавици, и го изтри с тампон. Нийл усещаше топлината от пръстите на мъжа, хладнокръвните му длани през найлона на ръкавиците. Той затвори очи.

— Ще отрежа няколко косъма от гениталиите ти.

Той почувства рязане около пениса си, после чу докторът нелепо да брои до десет.

— Още два — каза полицаят.

— Мисля, че бяха десет — каза докторът.

— Не, дванайсет — настоя полицаят.

Спряха за малко, за да се консултират с някакви документа, като че ли, според Нийл, четяха инструкции за много сложно сглобяема и непозната мебел от магазините „Направѝ си сам“.

— Дванайсет — отстъпи докторът и отряза още два. — Нийл, ще отрежа ноктите ти.

За няколко сюрреалистични минути той лежеше там треперещ, докато докторът му правеше маникюр и стържеше под ноктите му, а после взимаше внимателно отрязъците с пинсети от масата и ги поставяше в плик.

Изведнъж той си спомни за това, което изнасилвачът беше изпуснал.

— Вижте в джоба на панталоните ми — каза той на полицая, който прибираше дрехите му. — Той го изпусна.

Полицаят намери червилото и изглеждаше впечатлен. Извади го от панталона на Нийл и го хвана с найлоново пликче, което после обърна наопаки, така че да не докосне червилото с пръсти.

— Огненочервено — каза той, като прочете надписа. — Ще поговорим след минута. Нека първо свършим с прегледа.

Нийл вероятно никога нямаше да се обади в полицията, ако беше сам, когато го изнасилиха. Но Джоузи настоя. Тя и приятелките ѝ го измислиха. Тя подчерта, че ако докладват, съществува поне малък шанс изнасилвачът да бъде заловен. Ако си мълчаха, и други можеха да бъдат изнасилени. Тя дори не му беше позволила да се изкъпе или да смени дрехите си и се обади вместо него, докато той седеше безучастен на леглото си и държеше на врата си кърпа, напоена с кръв.

— Добре — каза най-сетне докторът — Сега ще имам нужда от малко помощ. Ще трябва да се изправиш и да се наведеш към масата.

Знаеше, че това щеше да последва, знаеше, че трябва да го извършат, но той се почувства изпълнен със страх и ужас, докато го правеше. Полицаят надписваше старателно пликовете, като не поглеждаше към Нийл. Първият тампон беше нежен, все едно майка избърсва детето си.

— Боя се, че сега ще почувстваш лек дискомфорт — каза докторът.

Той почувства повече от дискомфорт и не можа да спре сълзите, докато пръстите на доктора навлизаха в него. Огледа се и видя тампона, който докторът държеше, изцапан е кръв.

— Няма телесни течности — обърна се докторът към полицая.

— Добре — отвърна полицаят, като гласът му звучеше разочаровано.

— Добре, Нийл, вече може да се облечеш.

Нийл тръгна към дрехите си, но докторът беше донесъл работен комбинезон, ушит от бял като хартия плат.

— Боя се, че ще трябва да задържим дрехите ти — отбеляза полицаят.

Той облече комбинезона. Беше изключително тънък и не му помогна да спре да трепери.

— Бих искал чаша кафе — примоли се той.

— След минута — отвърна докторът. — Ще трябва само да взема секрет от устата ти и малко слюнка.

Накараха го да плюе в кърпичка, която внимателно загънаха и поставиха в друг плик. Накрая оставаше кръвният тест. Докато иглата се забиваше във вената му, Нийл изведнъж си спомни изнасилването, момента, когато ножът беше опрян в гърлото му, и внезапната агония, когато мъжът беше проникнал в него. Той затвори очи.

— Готово. Свършихме — чу да казва докторът бодро.

Нийл отвори очи и преброи девет плика на бюрото.

— Как го искаш? — попита полицаят.

Нийл го зяпна.

— Кафето? Как го искаш? — допълни той любезно.

Полицейската кола свали Тери пред входната врата на къщата ѝ. Твърде късно тя разбра, че това не беше най-незабележимият начин да се върнеш в Осни. За щастие, улицата беше празна. Само Дорлинг Ван Глат се разтревожи, щом видя колата.

— Не се притеснявай — каза му тя. — Убих само двайсет от тях и ме пуснаха под гаранция — тя погледна към къщата на Шийла, на чиито прозорци пердетата за щастие останаха спуснати.

Поспа няколко часа, после стана и напълни ваната. Лежеше в топлата вода и галеше Гинес, която по неизвестни причини обичаше да застава рисковано на ръба на ваната, докато Тери се къпеше, и деликатно лочеше сапунената вода с малкия си изящен език. После тя се загърна в стар халат и отиде до бюрото си. Изкрещя силно и хвана главата си с две ръце.

Грешка, грешка, грешка. Всичко, което бе казала или направила, откакто се върна в Оксфорд, беше или неправилно, или в погрешна посока. Бе объркала всичко, а сега беше и без работа. Без съмнение, новината за небрежната ѝ проява в обществената тоалетна щеше да се разпространи мълниеносно из университета, за да осигури още по-ниското падане на репутацията ѝ.