Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Забелязал внезапното ѝ вцепенение, Нийл погледна през рамо. Тогава той също замръзна, когато ножът опря във врата му.

— Здравейте, кучки — измърмори меко непознатият.

Нийл направи рязко движение и като в близък кадър тя видя мястото, където ножът навлезе в неоказващата съпротива кожа. Тънка струйка кръв, кръвта на Нийл, бликна от раната. Тя пое въздух, за да изкрещи, но ръката на мъжа запуши устата и носа ѝ. За момент тя вкуси солта от дланта му, преди да затвори уста и той да си отдръпне ръката.

— Да не сте посмели да мръднете, кучки каза той спокойно.

През останалата част от следобеда и по-голямата част от вечерта Тери се разхожда. Градът беше изключително красив по това време на годината, яркото слънце разкриваше неизброимите оттенъци на местните камъни, дворовете и коридорите на големите университетски оазиси, където цареше хлад сред жегата и глъчката по улиците. Като избягваше туристите, Тери осъзна, че беше тръгнала към ливадата пред църквата, която се намираше близо до реката. Тя вървеше по пътеката и наблюдаваше огромните ята комари, които трептяха над повърхността на водата. Изведнъж видя пъстърва, дебела колкото човешка ръка, която плуваше срещу течението с мързеливи движения на опашката си. Смрачи се, а тя се намираше в непозната част на града — пъстроцветна бъркотия от студентски общежития и имигрантски къщи. Краката я боляха, но още нямаше желание да се върне вкъщи. Тъмнината ѝ даваше анонимност. Тя седна на една маса пред малка кръчма, поръча си „Гинес“ и запали цигара. Когато барът затвори, тя продължи да се разхожда. Бирата беше замаяла главата ѝ. Чувстваше се отритната и вцепенена, изолирана от света.

Имаше нужда от тоалетна и тя пресече улицата, когато видя една. Като се приближи, установи, че вратата на дамската тоалетна е заключена. Имаше бележка, която се извиняваше с несъзнателна ирония за предизвиканото неудобство. Мъжката обаче беше отворена и лампите светеха.

Огледа се. Улицата беше напълно пуста. Почака няколко минути да се увери, че нямаше да се натъкне на някого, и след това влезе. И преди бе влизала в мъжки тоалетни по една или друга причина, но нито една от тях не беше толкова неприветлива като тази. Бетонното помещение бе мръсно, с високи и тесни като процепи прозорци. Някой беше вилнял със син спрей тук-там и тя успя да разчете „Обединени ФС4“, но това бе всичко, което можеше да разчете, защото художникът си беше играл да рисува безсмислени букви, неразбираеми йероглифи на мъжка агресия. Пред нея няколко писоара стърчаха от стената, избеляли от почистващите и миришещи на джоджен препарати за дезинфекция. Тя бързо намери тоалетна, която се заключваше, всъщност това беше единствената, и избърса капака на тоалетната чиния, преди да седне. Всичките надписи по вратата бяха нецензурни: „Обичам големите пениси“, „Ще ти смуча големия“, „Ела в полунощ и ще напълня устата ти“. Тя потърси нещо остроумно, някоя от онези сентенции, които четеше по вратите на тоалетните на приятелите си, но не намери. Стори ѝ се странно, като се сети за това — тъжните излияния от човешко злочестие и чувство на неудовлетвореност, които се изразяваха в драсканици по вратите на тоалетните, някои хора колекционираха добре оформени в печатни книги, вместо да ги драскат със спрей по скъпите маркови тапети „Лора Ашли“.

Докато разглеждаше драсканиците, видя, че има дупка в стената с диаметър няколко инча, грубо издълбана с нож. Някой я беше облепил с хартия и затова по-рано не я забеляза. Тя тъкмо се чудеше за какво ли я бяха издълбали, когато чу стъпки по бетонния под.

Остана неподвижна, като се надяваше, че щом свърши, той ще си отиде. Но след минута стъпките влязоха в съседната тоалетна. Тя почувства как адреналинът ѝ се покачва и се разтрепери. Изчака го да затвори вратата и тогава щеше бързо и тихо да се измъкне. Той почука на стената и тя подскочи.

— Здрасти — каза той спокойно. Гласът му проехтя из бетонните стени.

Настъпи тишина.

— Ако не си тук по същата причина, поради която съм и аз — прошепна той, — само кажи.

В ума ѝ се въртяха всички възможности. Докъде ли щеше да доведе решителното и саркастично „Махай се!“? И ако се случеше най-лошото, нямаше ли съдията да каже, че го е предизвикала, като е влязла там? Или да му прошепне нещо, за да не разбере, че е жена, или просто да не прави нищо. Но тя се беше парализирала от страх и бе неспособна да реши. Така че не направи нищо.

— Така си и мислех — изрече гласът. — Преди малко погледнах под вратата и видях женски бикини. Ти, гадно копеле.