Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тя я следеше.

— Искате да кажете, че след като председателското място е присъдено на университета „Магдалена“, няма причина да ме държите тук.

Той кимна утвърдително.

— Няма причина и няма капитали. Причина и следствие. Както стана, вие сте и причината, и следствието. Колко подходящо. Може би ще кажете, че няма нищо общо фактът, че опозорихте един от най-уважаваните членове на университета — той замълча.

Значи това, което Редж не ѝ бе казал, когато я взе на работа, беше, че така или иначе щяха да я уволнят, ако председателското място не бе отсъдено на „Сейнт Мери“. Тази мисъл беше почти толкова непоносима, колкото загубата на работата ѝ.

Нямаше смисъл да спори.

— Може ли да си довърша семестъра? — попита тя. — Вече съм подготвила последните си лекции.

— Хм. Редж, какво мислиш?

— Бих искал Тери да остане, колкото е възможно повече, господин директор.

Толкова беше подкрепата на Редж.

— Като се има предвид, че до края на семестъра останаха само две седмици, мисля, че е разумно. Като приемем, че този път ще се придържате към предмета си. И като приемем, че публично ще оттеглите казаното и ще се извините.

— Да се извиня? Вие май не сте с акъла си.

Той не обърна внимание на презрителната ѝ забележка.

— Във всеки случай, това и без друго няма значение. След като доктор Идън доказа невинността си и всякаква замесеност в убийствата, останалото ще бъде счетено за злонамерени спекулации.

— Как така е доказал невинността си? — попита тя подозрително. — Какво имате предвид?

— Доктор Идън е отишъл в полицията и е направил доброволен ДНК-тест преди няколко дни. Резултатите излязоха днес. Вероятността той да е човекът, когото полицията търси, е по-малка от едно на милиард.

— Той е подправил теста — каза тя. — Той е учен, намерил е някакъв начин — тя млъкна, защото усети, че звучеше като истерична маниачка.

Директорът се изправи.

— Сигурна ли сте, че искате да останете до края на семестъра? — поинтересува се той загрижено. — Мисля, че имате нужда от почивка. Но решението си е ваше. Публично оттеглете думите си и можете да останете следващите единайсет дни. А сега ще трябва да ме извините. Ние празнуваме тази вечер.

Беше късен следобяд, когато тя излезе от кабинета на директора. Затишие в очакване беше настъпило сред хората, които се бяха струпали в двора, и тя остана да гледа.

От университетската трапезария се чуваше слаб тътен, който се превърна в рев, когато вратите се отвориха и членовете на екипажа на университетската лодка заслизаха по стълбите. Те застанаха на редици по петима един до друг; бяха захвърлили саката си, папийонките им бяха развързани. Прегръщаха се през раменете да се подкрепят. Няколко от тях плуваха в пот. Бяха пияни и се олюляха, когато чуха одобрителните викове на публиката.

Лодката на тревата явно беше потопена в бензин. Човекът, който отговаряше за шоуто, го запали и огнени пламъци се извисиха нагоре. Изведнъж първият от победителите се отдели от другите, затича се по стълбите и през тревата. Всички нададоха силни викове. Той прескочи пламъците, вдигна ръцете си, но виковете, които го поздравяваха, този път се превърнаха в силен рев, приветстващ втория след него.

Всички прескочиха пламъците един по един, после се прегърнаха и заподскачаха на групи. Докато скачаха от радост, те пееха, или по-скоро скандираха песни, които Тери не можеше да чуе от врявата, но знаеше, че бяха нецензурни.

Джоузи Грейвс и Нийл Матър бяха излезли на пикник на ливадата. След като се нахраниха и изпиха бутилката вино, която бяха взели, те се изтегнаха във високата трева и започнаха да се целуват. Бяха избрали място, което беше далеч от пътеката, за да не ги безпокоят, докато лежаха прегърнати. След малко ръцете на Нийл се плъзнаха под роклята на Джоузи и започнаха да я милват. Тя измърмори нещо и затвори очи. Въпреки че живееха заедно и споделяха стаята на Нийл в Джерико, беше хубаво да бъдат заедно навън, огрени от лъчите на следобедното слънце, докато се възбуждаха един друг.

Нийл легна върху нея, като се притисна плътно и продължи да я гали с пръсти. Тя не искаше той да спира, но се притесняваше да не би да дойде някой. Отвори лениво очи, за да провери дали бяха сами, и срещна погледа на мъж, вперил очи в нейните, който ги наблюдаваше.

Той носеше вълнена шапка, през чиито отвори се виждаха очила за плуване, но беше толкова ниско коленичил над тях, че тя можеше да види очите му през очилата, които бяха студени и стоманени, като ножа марка „Стенли“ в ръката му.