Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Досега планът на живота на Доминик, написан на лист хартия, когато беше седемнадесетгодишен, вървеше като по вода. Той беше отбелязал първите четири квадратчета от диаграмата си. Но докато, от една страна, постигна желанието си тази година да стане президент на Оксфордския съюз, от друга, не беше постигнал амбицията си, която беше отбелязана на листчето хартия с думите: „Да бъда забелязан“.

Проблемът му беше, че в политическия кръг гъмжеше от бивши президенти на съюза. Това, от което имаше нужда, според няколко известни журналисти, беше да се превърне в гледано лице. По-късно, когато влезеше в парламента, издателите на вестници щяха да търсят в старите броеве информация за него и щяха да открият, че той вече беше впечатлил предшествениците им, и тогава щяха да му отделят хвалебствена статия като брилянтен вундеркинд.

За да бъде забелязан от националната медия, той трябваше да направи или да каже нещо спорно. Но политическите му инстинкти го правеха срамежлив и далече от дебатите. Всеки, когото сега обидеше, щеше да му го върне по-късно. Алтернативата беше да намери някоя изключително интересна новина и да я раздуха, без да обижда никоя от замесените групи.

Дебатите за закона и реда изглеждаха перфектната възможност. Той успя да си уреди среща с главния инспектор, така че телевизионните камери щяха да са там с надеждата, че старият глупак ще направи още някой глупав гаф.

Доминик си пое дълбоко въздух.

— Искам да говоря за закона и реда не така абстрактно, както главният инспектор, а като дам пример от този град — започна той. — Искам да говоря за изнасилвана и убиеца познат ни като „звярът от Оксфорд“ — той направи кратка пауза. Знаеше, че медиите щяха да харесат тази изтъркана фраза, която беше измислил предишната вечер. — Изнасилвания§ та са нещо отвратително, но този насилник е невероятно дегенерирал. Той е хомосексуалист и напада млади, здрави мъже, които идват в този град, след като за пръв път са напуснали сигурността на бащиния си дом, за да се отдадат на следването си.

Интересът на Фреди в микробуса изведнъж се засили. Той се наведе напред и увеличи звука.

— Все още ли имаме време? — попита той техника. — Това може да се окаже интересно.

— Кой създаде това чудовище? — Доминик театрално посочи главния инспектор. — Той го създаде. Той даде на този човек и на други извратени типове, като него, техни заведения, техни телевизионни програми, гадни нощни клубове само за тях. Той му е създал впечатлението, че иска да опрости и дори да насърчи сексуалните му отклонения. Вместо да стегне здраво хомосексуалистите, той ги е оставил да вярват, че са имунизирани срещу преследване. Не е чудно, че дори след като звярът уби две млади момчета и кой знае още колко е изнасилил, главният инспектор не желае да го арестува. Предлагам на полицията да спре да си играе е доверието на жителите от Оксфорд. Колко дълго ще издържат гражданите, преда да се заемат с това, което полицията е неспособна да направи — да се организират в групи, готови да защитят себе си, като охраняват всяка улица във всеки квартал.

— Той призовава хората да се въоръжат и да излязат по улиците — каза смаян редакторът.

— Всъщност не призовава тях — отбеляза Фреди, като му се възхищаваше. — И всъщност не спомена за въоръжаване. Но точно това ще разберат всички.

— Е, той все пак е дете — намеси се презрително монтажистът — Никой няма да го вземе насериозно.

Щом Доминик седна, Фреди се изправи.

— Отивам до тоалетната — каза той на останалите. — Когато беше отвън, той извади мобилния си телефон от джоба. Погледна часовника си. Беше осем часът. Отделът за новини във вестника още работеше.

Фил? — каза той, след като се свърза. — Май имам нещо за теб.

Ричард Джъдлър тъкмо се канеше да си тръгва, за да се наспи, когато един полицай дойде задъхан и му каза, че началникът го търси по телефона. Той се върна до бюрото си и изслуша потока от гневни думи и отговори само със „слушам, сър“, както се очакваше от него. Когато разговорът приключи и другият мъж затвори телефона, той леко потръпна. Като въздъхна, хвърли поглед на телефона, после набра номера на Тери. Телефонът доста звъня, преди да чуе хладния, равен глас на Тери.

— Тери, обажда се Ричард.

Последва кратка пауза, преди да продължи.

— А, така ли?

— Виж, току-що научих, че някакъв пъпчив ученик е изнесъл разгорещена реч за убиеца в телевизионен дебат тази вечер. Сигурно е, че националната преса ще се възползва от това съвсем скоро. Може да откриеш фотографи да се размотават около къщата ти през следващите няколко дни.