Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Веднъж Тери обсъжда с философ по морал разликата между грешното и лошото. Философът твърдеше, че има два вида хора: такива, които виждат моралните въпроси като правилни и неправилни, и такива, които разглеждат същите ценности като добро и зло. За първите моралът беше променлива, прагматична работа, и те твърдяха, че човек трябва да се придържа към обществените закони, за вторите моралът бе поредица от индивидуални абсолюти. По онова време Тери не беше сигурна към коя категория спадаше, но чувстваше, че това, което Идънови са направили с Хю и с още много млади мъже, беше в основата си непоправимо зло. Не защото сексът сам по себе си беше неприемлив. Като повечето либерали тя вярваше, че това, което всеки прави в личния си живот и в дома си, е изцяло негова работа, но човек не бива никога да експлоатира онези, над които има власт.

Ан Байрес ѝ беше казала, че щеше да знае какво да направи, когато му дойдеше времето. Сега тя наистина започваше да вижда по-ясно по кой път да поеме. Само не знаеше докъде ще я отведе.

Изведнъж осъзна, че и двамата мълчаха от доста време.

— Какво се случи между теб и Ема? — попита тя внимателно.

Той сви рамене, като избягна погледа ѝ.

— Не можех да свикна с мисълта…

— Че си станал импотентен — предположи тя. — Не само защото тя е знаела, че с Хю сте си поделили Карла, но и защото се притесняваш дали това няма нещо общо с убийството. И защото си идиот, като не си ѝ казал истината. Решил си да играеш ролята на Казанова в младежките му години. И когато не си могъл повече да избегнеш секса с нея, просто си я изхвърлил.

— Обзалагам се, че знаеш зодиакалния ми знак — промърмори той. — По дяволите! Имате ли да ми кажете нещо друго, докторе?

— Докторът би те посъветвал да спреш да пиеш — тя ловко издърпа чашата от ръката му.

— Ох! — той се опита да я вземе, но се сви от болка в гърба.

— Здрав мъж като теб не би трябвало да има разтегнати мускули. Вероятно се претоварваш — Тя го погледна за миг, после се изправи и затършува в един от шкафовете, докато не намери малко шише с жълта течност. Сипа го в тенджера и добави вода от чайника.

— Какво правиш?

— Затоплям масажно олио — отвърна тя. — Или ти по-скоро ще избягаш?

— Ами…

— Тогава си съблечи ризата. Не се притеснявай, няма да те изям.

— Срамота — измърмори той. Обзалагам се, че си доста добра.

— Добра съм ето в това. Научи ме един бивш любовник. Вероятно ще се възбудиш, но не го приемай като покана да ми се нахвърлиш. Не спя със студенти. Разбра ли? Колкото и красиви да са те.

— Добре — съгласи се той, свали горнището си и легна.

— Как вървят тренировките? — попита тя, докато сипваше масажно олио върху гърба му. — Гребните състезания наближават.

— Загубих мястото си в лодката — прошепна той. — Роди каза, че отпадам. — Под пръстите си тя почувства как мускулите на врата му изведнъж се втвърдиха.

На улицата покрай Оксфордския съюз бяха паркирани броня до броня камиони с оборудване, микробуси с осветление и коли на телевизията. В една от последните режисьорът Фреди Брандрет гледаше малък монитор и се прозяваше. Дебатите по въпроса за закона и реда бяха дълги и досадни, участниците — крайно благоразумни и справедливи. Едва когато ги сведяха до триминутен репортаж, щеше да изглежда така, сякаш и двете страни не бяха съгласни една с друга.

След като пълната с изтъркани фрази реч завърши с апел за уравновесена и справедлива политика относно престъпленията, началникът на полицията сър Андрю Хейг седна и един студент със задължителните бяла папийонка и фрак се изправи. Фреди се консултира с бележките си. Доминик Ашбъри. Отсъствието на пояснения след името му предполагаше, че това не беше важна личност. Фреди се протегна и намали звука.

Преди много години Доминик Ашбъри си беше наумил, че един ден ще стане премиер и се бе захванал да постигне тази своя мечта. Още докато ходеше на училище, беше решил, че имаше нужда от ментор и беше написал писмо до политик от дясното крило на Консервативната партия, възрастен ерген, в което го молеше да се срещнат. В замяна на службата си при политика, като негов неплатен асистент в Уестминстър и в избирателната колегия през ваканциите, всичко, което трябваше да прави, беше да подхранва егото на стария мъж и да ходи с него на вечеря. Скоро откри, че другият мъж обичаше да разказва за побоя, който получавал в младежките си години в училище. Всъщност училището на Доминик беше забранило физическото наказание много преди Доминик да започне да учи, но за да достави удоволствие на стария мъж, той си измисли куп истории за садистични отговорници по дисциплината и учители с пръчки. Един ден щеше да използва влиянието на ментора си, за да стане парламентарен изследовател. Тогава щеше да се очаква от него да се кандидатира в изборите за място, което той вероятно нямаше да спечели, просто, за да покаже ентусиазъм, преди връзките му да го улеснят да заеме мястото на консерватор, запазено за тези с бъдещ потенциал за кабинета. Тогава щеше да се отърве от стария мъж, да се придвижи сам към центъра на партията и да се съсредоточи върху докарването си пред електората.