Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тери се изсмя.

— Това е ирония. Невинността му или вината са точно нещата, които се опитвам да изясня.

— Ако не друго — каза замислено Ан, — това поне доказва, че не е хомосексуален, както мислеше преди.

— Бисексуален, хомосексуален, каква е разликата?

— Но това доказва, че той дори не е бисексуален. Друг мъж не участва в сцената.

— Ами останалите писма? — сети се Тери.

— Миналия път, когато се срещнахме, аз ти казах, че ми е нужно повече време да го обмисля. Е, прекарах известно време в търсене на изследвания в тази област. И те потвърдиха моите подозрения. Докато е вероятно, че мъжът участва в групов секс, за да скрие хомосексуалността си, много голяма рядкост е — всъщност даже е немислимо — да си фантазира групови ситуации и да не използва въображението си за задоволяване на реалните си желания.

— Не съм сигурна, че разбирам това — поклати глава Тери.

— Защо?

Когато не отговори, Ан Байрес каза меко:

— Тери, може ли да ти задам личен въпрос?

— Разбира се.

— Възможно ли е да проектираш собствените си тревоги в тези писма?

Тери я погледна недоумяващо.

— Ти си погълната изцяло в четенето на тази сравнително открита порнография, като израз на вътрешната си борба между хомосексуалността и хетеросексуалността — каза Ан. — Понякога теорията ни казва толкова много както за този, който я прави, така и за самия предмет. Съжалявам, не искам да си пъхам носа в личния ти живот.

Тери я гледаше със зяпнала уста. Беше толкова очевидно, толкова очевидно само по себе си.

— Господи, как не се сетих? — тя плесна с ръце. — По дяволите!

— Искаш ли да ми разкажеш? — подкани я Ан.

Тери въздъхна.

— Не. Да. След развода си имах връзка с една приятелка. Моята най-добра приятелка. Тя беше обратна. Предполагам, след като размислих, че затова е станала най-добрата ми приятелка. Може би подсъзнателно и аз съм обратна.

Ан издаде звук на несъгласие.

— Не се очерняй сама. Подсъзнанието не е измамник, който постоянно трябва да следим дали се държи неприлично. Може би просто си я харесвала.

Възможно е. Основната причина, поради която дойдох в Оксфорд, е да избягам от тази история.

— Хм. От нея ли се опитваше да избягаш, или от себе си?

Тери се засмя иронично.

— Предполагам, че и от двете.

— Може би си мислила, че лесбийката Тери ще остане в Лондон, а хетеросексуалната Тери ще дойде тук и ще започне на чисто. Нека да отгатна: когато си пристигнала в Оксфорд, веднага си намерила мъж и си скочила в леглото му, за да докажеш на себе си, че си хетеросексуална.

— Да — призна изненадана Тери. — Точно това направих. — Тя се сети как се беше хвърлила на Джъдлър. — По дяволите!

— Защо по дяволите?

Тя сви рамене.

— Не ми е приятно да мисля колко съм предсказуема.

— Както ти казах, не се критикувай. Няма нищо лошо да бъдеш предсказуем. Въпросът е как се чувстваш сега?

— Чувствам, че той не беше подходящият мъж — сподели Тери. — Ако трябва да бъда честна, търсех си причини, за да го разкарам още от началото — тя се замисли за миг. — Той е полицай. Мислиш ли, че исках да спя с него, защото той е човек, олицетворяващ властта?

— Нямам представа — каза Ан. — Ти как мислиш?

— Точно това казах за онова писмо с полицаите и бързата кола. Казах, че полицаите са били там, защото да правиш секс с полицай, който го иска, е начин да докажеш, че всъщност не си лош човек — тя се изсмя силно раздразнена. — Толкова е очевидно, нали? Това не го е мислел Брайън, а аз.

— Не се ядосвай — пак я предупреди Ан.

— О, не, това ме притеснява. Просто недостатъчна ерудиция, това е всичко — тя направи гримаса. — Ако съм грешала относно писмата, ако Брайън просто не е хомосексуалист, тогава какъв е бил мотивът му да убие Хю Скот или да изнасили другото момче? Няма такъв.

— Хм. Мъжете, които изнасилват други мъже, не са непременно хомосексуални. Същото е като изнасилването на жена. По-скоро има връзка със силата и нуждата да причиниш страх към секса. Но ако Брайън не го е извършил, как се чувстваш в такъв случай?

— Глупаво.

— Имам предвид, какво изпитваш към него?

Тери сви рамене.

— Виждаш ли, трябва да ми простиш. Ти не си ми пациентка и дори не бих си помислила да ти предложа услугите си, но щом ми каза, че си отишла в Кембридж, за да провериш алибито му, не можех да не се зачудя дали неговата вина се опитваш да докажеш — Ан направи пауза, — или може би неговата невинност.

— Ъхъ.

Откровенията започнаха да валят толкова бързо, че Тери нямаше време дори да се изненада.