Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— И секс. Мисля, че имаше някакво чувство, че докато го правехме, ние просто играехме играта — доктор Симпсън се усмихна леко. — Не можеш да си представиш какво беше. Да се отърсиш от задръжките си, без да задържиш нищо. Сега младите са толкова сковани.

Тери извади книгата на Брайън Идън от чантата си, прелисти на последната страница и зачете на глас:

— Всъщност той много добре е схванал усещането — отбеляза доктор Симпсън. Тя протегна ръка да вземе книгата и Тери ѝ я подаде. За известно време тя прелистваше страниците и кимаше, потънала в мисли.

— И какво правите сега — срещате се по хотели, конференции и т.н. Това трансцендентални преживявания ли са? — попита Тери. Думите прозвучаха по-саркастично, отколкото се надяваше, но събеседничката ѝ я беше подразнила със самодоволното си превъзходство.

Доктор Симпсън повдигна рамене.

— Може би не. Но ние правим това, което можем, за да поддържаме магията жива — тя хвърли бърз поглед на Тери. — Мисля, че знаеш какво имам предвид.

— Аз ли? — попита учудено Тери.

— Да ти. Занимаваш се с научна работа. Ние правим всичко в нашия живот, за да изживеем отново вълнението, което чувстваме, като четем за пръв път някой автор; да почувстваме онзи шок на признаване, знанието, че някой друг в друго време е почувствал това, което чувстваме ние.

— Кой друг беше член на вашия клуб? — попита Тери, като не искаше да се отклонява от темата. — Естествено, не Карла, тя е доста по-млада от вас. Предполагам, че Брайън ви е запознал с нея по-късно. Ами Дорлинг Ван Глат и жена му?

Тя кимна.

— Да, Джулия и Дорлинг участвуваха. Разбира се, някои от членовете се отказаха. Срещнаха нови партньори, които не пи разбираха или се преместиха много далече и не можеха да участват. Но други, като мен, представиха партньорите си на групата, така че членовете останаха едни и същи.

— Брайън не пише само поезия. Той пише и порнография за жена си, как е обладавана от други мъже — каза накрая Тери.

— Наистина ли? Е, и какво? Винаги съм смятала, че, като се замисли човек, поезията и порнографията доста си приличат. И двете са крайни, стилизирани литературни форми. Ще го попитам дали мога да прочета някое от тези негови творения. Вероятно са добри.

— Този страхотен секс, беше ли само хетеросексуален, или смесен? — попита Тери нехайно и изпита удоволствие от шокираното изражение на жената.

— Никой от нас не е хомосексуален. Нямаше да се получи, ако бяхме.

— Откъде знаехте, че сте хетеросексуални, щом никога не сте опитвали нищо друго? Не сте с много широки възгледи, ако нямаш нищо против? — Тери се пресегна и взе още една цигара. — Всъщност трябва да е било доста комично. Представям си картината на тези мъже на средна възраст с развяващи се ерекции, ужасени, че случайно могат да се докоснат един друг.

— Не е точно така — каза рязко доктор Симпсън.

— И Брайън Идън, докато прави секс с вас или с някоя друга, наблюдава какво правят останалите мъже. Особено какво ѝ правят на Карла. Тя е най-дивата, нали? Обзалагам се, че може да го прави с няколко наведнъж. И се обзалагам, че изглежда фантастично, докато го прави. Това младо гъвкаво тяло. — Жената леко се усмихна, без да отговори, и Тери разбра, че бе намерила слабото ѝ място. Е, по-добре да успокои топката. — Кога Брайън ви представи Карла? — попита тя.

— Преди четири години. Тя му беше студентка. Между другото, първата им брачна нощ празнувахме заедно. Бяхме около шестима в една стая в хотел „Рандолф“ — тя се усмихна при този спомен.

— Но Карла вече не идва на сбирките ви. Чудя се защо се е отказала от вашите малки оргии? Може би са ѝ доскучали?

Доктор Симпсън я изгледа триумфиращо.

— Какво те кара да мислиш така? Тя винаги идва с Брайън. Те са неразделни.

— Но не и в нощта на убийството — добави спокойно Тери.

Настъпи дълго мълчание, докато жената осъзнае грешката си.

— Това беше рядко изключение — каза най-после тя.

— О, нима? На Брайън му доставя огромно удоволствие да гледа, докато други мъже обладават Карла. Не би могъл да отиде без нея. Причината, поради която той твърди, че е бил онази нощ сам, е, че има свидетели, които да потвърдят, че Карла е била в Оксфорд.

Жената не отговори.

— Алибито, което му осигурихте, може да е било фалшиво. Нямаше да имате никакви угризения да го направите. Какво е казал Форстър? „Ако трябваше да избера кого да предам — приятеля си или родината, надявам се да имам смелостта да предам страната си.“ Точно така сте се чувствали по време на полицейското разследване. Вашата групичка е на първо място. Или е било още по-просто? В края на краищата, ако той е бил арестуван, дейността, с която сте се занимавали, щеше да бъде по всички вестници. По-добре една малка лъжа и да се осланяте на контактите на Брайън с полицията, че ще се потули всичко. И тъй като сте сметнали, че вашият скъп Брайън не може да извърши убийство, сте решили, че това няма никому да навреди.