Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Мислиш, че искам да бъде невинен, защото го харесвам.

Ан се усмихна леко.

— Професионалната ми квалификация представлява така наречената недиректна терапия. Не казвам на пациентите какво да мислят, а просто се опитвам да им позволя да мислят за себе си.

Тери се замисли за момент.

— Малко съм се вманиачила по отношение на него. Като го преследвам, за да открия доколко е замесен в убийството. Може би съм свързана с него по някакъв начин. Ако трябва да съм честна, винаги съм го намирала за привлекателен. Е, не точно привлекателен, не дори хубав, но намирам арогантността му и увереността му за провокиращи. Една от причините това писмо — тя го взе и го прочете намръщено — да ме вбесява толкова е, че го намирам детско, манипулативно, нахално и сексуално. Намирам също и сценария, който описва… доста… — тя стисна юмруци. — По дяволите!

Ан слушаше, без да каже нищо.

— Имам предвид, че не го харесвам. Не ги харесвам и двамата. Той е егоцентричен маниак, тя обича да флиртува. Мисля, че са безскрупулни, да спиш със студенти е непростимо. И са толкова самодоволни.

— Ние харесваме както враговете си, така и приятелите си — отбеляза Ан. — Не можем да контролираме инстинктите си. Може би е доста арогантно от наша страна, дори да се опитваме.

Тери въздъхна.

— Не си първият човек, който ме обвинява в арогантност — тя махна с ръка, когато Ан започна да протестира. — Моят приятел, полицаят, ми каза същото. Може би затова дълбоко в себе си намирам Брайън Идън толкова интересен. И двамата сме арогантни копелета — тя се замисли за момент.

— Но пали не трябва да сме снизходителни към инстинктите си? Дори да не избираме кого да харесваме, можем да изберем с кого да спим.

Ан кимна утвърдително.

— Абсолютно. Не ти предлагам да отидеш и да спиш с този мъж.

Тери мълчеше.

— И, естествено, не казвам, че не трябва — добави Ан.

Тери се усмихна унило.

— Може ли да ти предложа нещо? — попита Ан. — Забрави вероятното му участие в убийството. Докато не го направиш, никога няма да разбереш истинската му същност.

— И как да го направя?

— Само ти можеш да решиш какво да направиш. Ще намериш правилния път, ако го потърсиш.

Тери кимна замислено.

— Има още един човек, с когото трябва да поговоря — каза тя. — В зависимост от това, което той ми каже, ще знам какво да направя — тя стана, като за пръв път се почувства безгрижно от седмици насам. — Ан, не знам как да ти се отблагодаря.

Другата жена също се изправи, миниатюрна фигура сред всичките документи и книги в малката стая.

— Идвай да си говорим, когато поискаш. Затова са сестрите.

Тери направи крачка напред и я прегърна. Трябваше да внимава да не изсмуче всичкия въздух около нея, толкова ободрена се чувстваше.

Беше късно вечерта, когато се прибра в Осни. Остави нещата си, после пресече улицата и почука на вратата на Джайлс Чокър.

— Искам да говоря с теб — каза тя, когато той отвори вратата.

Държеше се като шут, както винаги. Постави ръка на челото си в подигравателна изненада.

— Да не би да ме каниш? Не ми казвай, че най-после съм разтопил това каменно сърце.

— Ако искаш да се шегуваш, поне не смесвай метафорите — каза тя строго. — Камъните не се разтапят.

— Ако възнамеряваш да си педантична, поне се усмихвай от време на време. За да си заслужава шегата — той отвори вратата и се поклони ниско. — О, принцесо, заповядай.

— По-добре да отидем у нас — каза тя решително. — Студентските къщи са мръсни за кралския ми вкус.

— Имаш ли алкохол?

— Може би ще намеря малко уиски.

— Тогава води ме.

Докато пресичаха улицата, тя погледна спортния му екип.

— Тренираше ли?

Той сложи ръка на кръста си и трепна от болка.

— Днес разтегнах мускул на ергонометъра, така че си стоя вкъщи и си наваксвам. Утре ще бъда добре.

— В такъв случай трябва ли да пиеш?

— Не — отвърна той, пресегна се към бутилката и наля две големи.

— В моето ще долея вода — каза Тери. — И ти предлагам да го даваш по-спокойно. Последния път, когато се видяхме, повърна върху мен, спомняш ли си?

— А, да. Така и не ти благодарих, че ме заведе до нас онази нощ.

— А аз не ти благодарих, че излезе такава хубава снимка на нас двамата във вестника.

Той наля вода от чешмата в двете чаши.

— Проклети фотографи. Предполагам, че тогава малко попрекалих.

— Джайлс, нали не пиеш само за удоволствие? — той не отговори и тя продължи: — Ти изпитваш силно чувство на вина, с което не можеш да се справиш.