Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— О, скъпа. Вече стана психоаналитик — измърмори той и отметна косата си назад.

— Психоаналитикът вероятно ще каже, че отмятането назад на косата по този начин е опит да се откъснеш от заобикалящата те действителност.

Той премигна, вдигна пак ръка към лицето си, но спря, като усети, че отново ще направи същото движение.

— Можеш ли да познаеш коя зодия съм? Искам да разбера дали ставаш.

— А що се отнася до това смешно флиртуване, не вярвам, че е нещо повече от нервен тик. Ти би пробягал километри, ако смяташе, че ще даде резултат. Ема беше сладка; но деветнадесетгодишна бъдеща секретарка и двайсет и девет годишна докторантка са две различни неща.

Джайлс остави питието си с израз на раздразнение.

— Тери, няма нищо по-хубаво да си говорим за мен, но ако всичко, което искаш да кажеш, е, че съм отвратителна плямпаща развалина, ще си тръгна. Трябва да пиша есе за утре.

— Искам да поговорим за Хю — тя доля чашите. — Знам доста неща вече, но искам да попълня празнините.

Настъпи мълчание.

— И не ми минавай с тези номера, че ти бил най-добрият приятел и затова не искаш да говориш. Може би ще ти помогне да разкажеш всичко.

Той я погледна и тя изведнъж видя колко беше млад.

— Имаш предвид Карла ли? — каза накрая.

Тя кимна.

Искам да знам какво се е случило в нощта на убийството. Чух версията на Ема, но искам да чуя и твоята.

— Не е нещо, с което се гордея — каза той тихо. — Бях гаден мръсник — той погледна чашата си. — Хю и аз си говорехме често за Карла и Ема. Нали разбираш, какво би било, ако ги съберем. Карла беше доста запалена по тази идея, но не бях сигурен дали Ема ще иска. В нощта на партито Хю и Карла бяха там, и ние също. Хю ми каза: сега или никога. Брайън беше някъде надалеч и Хю и останалите се изнасяха на следващия ден.

— Значи ти попита Ема и тя ти отказа?

Той въздъхна.

— Да. Не мога да я виня. Но тогава бяхме доста въодушевени и продължихме.

— Искам да знам какво точно се случи — той я погледна учудено и тя каза: — По дяволите, не се интересувам от такава гледна точка. Искам да знам дали има връзка с убийството.

— Вече го разказахме на полицията — отбеляза той.

— Разкажи го и на мен. Няма нужда да ми казваш кой на кого какво е направил, само къде стана.

— На горния етаж, в спалнята на Идън. Защо?

Тя се наведе напред.

— Имаше ли някакъв знак от Брайън? Какъвто и да е знак?

Той поклати глава.

— Ако имаше, едва ли щях да отида и да правя секс с жена му.

— Ами спалнята? Вратата ѝ беше ли отворена? Имаше ли някакви огледала?

Той поклати глава.

— Бях пиян, но не забелязах нищо такова.

— Значи бяхте само тримата?

Той косо я погледна.

— Не точно. Джулия беше там. Приятелката на Карла, която живее отсреща.

— Знам коя е. Тя какво правеше там?

— Когато Ема отказа, Хю каза, че една жена е малко. Така че Карла се обади на приятелката си — той направи гримаса. — Всъщност тя не е мой тип, но не можех да откажа.

— Карла как се свърза с нея?

Той сви рамене.

— Звънна ѝ по телефона. Каза нещо от сорта на: „Ела, имаме частно парти“.

— Да, в това има смисъл. Тя е била част от тяхната групичка от години.

— Сега, като знаеш вече всички мръсни факти, смяташ ли, че Брайън би могъл да убие Хю?

Тя отпи глътка уиски.

— Така мислех преди, но сега не съм сигурна. Всичко зависи от това дали Брайън е знаел за вас четиримата, дали е планирал да се върне и да се присъедини, или пък Карла го е организирала сама, докато го е нямало.

— Но защо би убил Хю?

— Не знам — въздъхна тя. — Напълно е възможно Хю да е жертва на човек, който изобщо не е имал връзка с Брайън и Карла. С други думи, случаен нападател.

— Това твърди и полицията.

— Остави ги — каза тя кратко. Изглежда, че все повече бързаше, както Алиса в известната оксфордска приказка. Тя си бе помислила, че писмата ще я доведат до истината, за да разбере, че те бяха много малка част от нея. После реши, че алибито на Брайън е ключът, за да се отклони и да открие какво прави със състудентите си вече двадесет години. А тя бе убедена, че щом проучи събитията от нощта на убийството, щеше да е наясно дали Брайън го е извършил, за да разбере, че не беше по-близо до разрешението на загадката, отколкото в самото ѝ начало.

Освен ако писмата не бяха ключът. Ако Хю е искал да участва в сбирките на Брайън и Карла, защо е скрил писмата в стаята си?

Беше сигурна само в едно нещо. Идън бе опасен за студентите и университетските власти, щом научеха с какво се занимава в извънработно време, щяха по-скоро да го потулят, отколкото да го уволнят, докато репортерите можеха да ги поставят в неудобно положение.