Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тя го чу да се кикоти и да разкопчава колана си. Дрехите му прошумоляха. Той провря ръка през дупката на стената. Под преградата, която разделяше двете тоалетни, се подадоха две маратонки. После, тя запуши с ръка устата си да не извика, пенисът му се подаде през дупката. Импулсът да изкрещи замря в гърлото ѝ. Беше толкова смешно, не защото му беше малък или провиснал, тъкмо обратно — с всяка минута се втвърдяваше все повече от прилива на кръвта. Беше така нелепо стърчащ от надрасканата стена, обрасъл с косми. Изглеждаше, сякаш самата стена имаше крака и пенис.

После тя не разбра какво я накара да протегне ръка и да го докосне. Дали беше от бирата, или от любопитство, или досадата от цялата тази сексуална глупост, врява и неотложната нужда, при която две тела винаги стигаха момента, когато плътта докосваше плът. Той потръпна при допира ѝ. Като на забавен кадър, тя наблюдаваше как ръката ѝ го гали.

— А сега с уста — прошепна той, но тя не го чу. След минута той извика и свърши; порой от топла бяла течност опръска отсрещната стена и пода. Внезапно той се отдръпна и тя чу звука от скъсана хартия и закопчаващ се колан. После си отиде.

Поседя така за известно време, като гледаше в една точка. Чуваше някакви гласове отвън, които викаха нещо, а някой отвътре говореше за нея. После чу шум от многобройни стъпки, които изпълниха помещението; започнаха да отваря с ритници вратите на тоалетните. Преди да стегнат до нейната, тя отключи и излезе. Помещението беше пълно с мъже, полицаи и цивилни, които, според нея, също бяха полицаи. За миг през главата ѝ мина абсурдната мисъл, че всички са дошли, за да използват тоалетната. Като я видяха, те се смълчаха. Тя не им обърна внимание и си изми ръцете. Накрая един пристъпи напред и каза:

— По-добре елате с нас.

В полицейското управление тя изпразни съдържанието на джобовете си и бе настанена в светла килия. Нямаше драсканици и надписи по стените, но иначе не беше по-различно от ужасните тоалетни. Дезинфекцирана бетонна стаичка с малка дупка, през която можеха да я наблюдават. От време на време чифт очи се подаваха през дупката и набързо я оглеждаха. Предположи, че сега беше предмет на още по-голямо любопитство.

Легна на пейката и се загледа във флуоресцентната крушка над главата си. В колата бе споменала името на Джъдлър и накрая той дойде след няколко часа.

— Добре ли си? — фигурата му изпълни рамката на вратата.

— Искам да се прибера у дома.

— След минута — каза той и я заведе в друга стая.

В нея имаше празен диктофон, маса и няколко метални стола. Той седна срещу нея. Полицайката, която бе видяла първия път, когато дойде тук, за да разкаже за котката, ѝ донесе нещо горещо в пластмасова чаша.

— Ще бъде ли повдигнато обвинение срещу мен? — попита тя, а зъбите ѝ затракаха.

— Разбира се, че не — каза Джъдлър. Тя си помисли, че той ще се отнесе презрително, но гласът му издаваше само загриженост.

— Ако бях мъж, какво обвинение щяхте да повдигнете? — попита тя.

Той потърка очите си.

— Всъщност има ли значение? Виж, ще те закарам до вкъщи.

— Предпочитам да си хвана такси.

— Няма проблем.

— Не искам да бъда с теб — каза тя. Щом срещна очите му, допълни: — Съжалявам, Ричард, нищо няма да излезе.

Той отмести погледа си преди нея.

— Няма — каза ѝ спокойно, — виждам това. Както и да е, Джейн ще те заведе вкъщи.

— Съжалявам — каза тя отново, — предполагам, че съм ти докарала неприятности, като говорих с онази репортерка за Идън.

Той сви рамене.

— Между другото имаше още едно нападение. Тази вечер до реката. Жертвата е при лекаря. Не съм го разпитвал още, но мисля, че скоро ще го пипнем.

— Идън ли?

Той поклати глава.

— Бил е в университета, на празненството на гребния клуб. Стига, Тери. Ти какво очакваше?

В кабинета на съдебния лекар един полицай счупи печата на кутията и я подаде на доктора, който каза на Нийл да се съблече и да легне на масата. Отчаян, гол и треперещ от шока, той се качи на масата и видя как другите мъже наблюдават тялото му с безстрастна съсредоточеност. Попитаха го дали се е къпал след нападението. Не беше. Под задните му части имаше голяма хартиена салфетка. Докторът изреса космите около гениталиите му с гребен, който извади от кутията, докато полицаят започна да изследва и да прибира дрехите, с които беше облечен. След малко Нийл знаеше, че ще заплаче. Прехапа устни, за да спре. Той смяташе, че ако се разплаче, ще го вземат за обратен и ще решат, че си го е търсил. Докторът коментираше с нисък, съчувствен глас, като обясняваше всичко, което прави.