Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

В известен смисъл тя беше права през цялото време. Само погрешно беше насочила подозренията си не към този, когото трябваше.

Ан Байрес беше описала първото писмо, което прочете, като състезание, спечелено накрая от първокачествения мъж. Тери бе предположила, че авторът е Брайън, защото той именно беше победителят. Но ако писмото е било написано, защото авторът е ненавиждал Брайън, ненавиждал е както академичния му успех, така и сексуалния, ненавиждал е славата му? Тогава вероятно в своите фантазии той е разкривал причината за омразата си към него. Точно както травеститът се облича в женски дрехи и по този начин изразява чувствата си спрямо жените, така и Дорлинг бягаше от суровата действителност на провалената си мъжественост. Разликата беше в това, че докато травеститът си облича женски дрехи, Дорлинг се беше облякъл в женски ум.

Дорлинг Ван Глат мразеше мъжете поради същата причина, по която ги мразеха и феминистките. Той ги мразеше за всичко онова, което те имаха и което нямаше той: сила, смелост, власт, успех.

Сега ѝ се изясняваше неговата тревога, когато я видя по-рано да слиза от полицейската кола. Не беше разтревожен за нея, а от самата кола. Ако същия ден беше нападнал някой друг, той сигурно е бил ужасен, че ще бъде арестуван.

Тя се замисли дали да не се обади на Джъдлър, но реши да не го прави. Този път щеше да намери доказателства, преди да стане за резил.

Погледна часовника си. Всеки момент пощальонът щеше да събере писмата от пощенските кутии. Изтича навън. Червеният пощенски микробус вече спираше пред следващата пощенска кутия на съседния ъгъл. Тя се затича към него, като размахваше ръце и крещеше. Пощальонът отвори пощенската кутия и изчака писмата да паднат в чувала. Тогава я видя.

— Извинете — провикна се тя, — може ли да си взема обратно едно писмо, което пуснах преди малко? Става въпрос за сметка и сега се сетих, че забравих да сложа чека в писмото.

Пощальонът я изгледа подозрително.

— Строго погледнато — започна той.

Тери му се усмихна с най-чаровната си усмивка, като отвори широко очи и запърха с мигли.

— Моля ви — добави тя, — ще си навлека ужасни неприятности, ако го изпратя без чек.

— Добре де — размекна се пощальонът, — намерѝ си го.

— Трябва да е най-отгоре, защото го пуснах преди малко — каза Тери, за да прикрие, че не знаеше точно какво търси. Наведе се по-ниско към торбата и обърна гръб, като се надяваше, че той ще бъде твърде разсеян, докато оглежда задника ѝ да забележи, че тя преглежда писмата едно по едно. Дали беше напечатано, или написано на ръка? Предположи, че е напечатано. В края на краищата, той беше професионален писател. Тогава го откри. Писмото на Линзи беше написано на първия ред, на мястото на получателя.

— Благодаря — каза тя и се отдръпна назад, стискайки писмото в ръка.

— Пак заповядай — отвърна пощальонът, като точно това имаше предвид.

Тя се върна вкъщи замислена. Не трябваше да го отваря, за да не я обвинят, че е подправила доказателство. Тя го постави на бюрото до останалите писма и отиде до телефона.

Джъдлър не беше там, но тя чу телефонния му секретар.

— Тери се обажда. Знам, че няма да ми повярваш, но вече се сетих кой е убиецът. И този път имам доказателство — тя замълча. — Не беше подходящият момент и подходящият начин да му го каже, но тя искаше да му го каже. — Ричард, бях глупачка и нямам предвид този случай. Ела у нас възможно най-бързо.

Той пристигна след десет минути; тя чу звънеца на входната врата и слезе, за да му отвори. Забърза с олекнало сърце, като видя силуета му през стъклото на вратата. Тъкмо отваряше, когато човекът отвън блъсна с все сила вратата и тя падна на пода на тесния коридор. Дорлинг Ван Глат внимателно затвори вратата отвътре, но преди това огледа улицата, за да се увери, че никой не го е видял. След това уви юмрук в косата ѝ и грубо я повлече нагоре по стълбите.

В спалнята ѝ той взе писмото от бюрото и го прибра в джоба си, без да изрече дума.

— Как разбра, че е у мен? — попита Тери, като се опитваше да остане спокойна. Главата я болеше там, където беше дърпал косата ѝ, докато се качваха, а бузата ѝ се бе одраскала от влаченето по стълбите, но тя знаеше, че трябва колкото се може по-дълго да поддържа ситуацията нормална. Кучетата те хапят само когато бягаш.

— Видях те, че тичаш след пощенската кола — каза той. — Изчаках да видя какво искаше да направиш. После те видях с моето писмо в ръка. Не биваше да рискувам да го отвориш. Малко е обвинително, нали разбираш.