Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Той стоеше и я наблюдаваше. Тя почувства от притихналото му внимание, че за пръв път той беше сексуално заинтригуван от нея, както беше легнала така безпомощна, като снимка в списание с разголени момичета. Нещо в неговия мозък отдавана се бе объркало и го караше да харесва само ситуации, в които се чувстваше властен и доминиращ, а сексуалните му пориви бяха подчинени изцяло на огромната му несигурност.

Той прокара ръка по слабините ѝ, бавна милувка, която смрази кръвта ѝ, после се отдръпна и въздъхна.

— Недей да проявяваш съчувствие към Брайън — каза той. — Брайън е идиот. Винаги ме е нервирал фактът, че считат някой като него за толкова привлекателен, докато обикновените скромни хора са пренебрегвани.

Тя помисли, че той съвсем не е обикновен и скромен, но даже и да не беше със запушена уста, щеше да запази тази мисъл за себе си от страх да не го предизвика. Странно, но тя мислеше за Холмс и Уотсън, а също за Шели и Трелоуни. Толкова често е бил призоваван обаятелният образ на Прометей, който е била тяхна пълна противоположност и ги е привличал с качествата си, които са им липсвали. Само че сега не любов и възхищение свързваха Дорлинг с Брайън Идън, а завист и омраза.

Вратата изскърца и се чуха стъпки, които влязоха в стаята. Но тогава тя чу слабо мяукане и ужасѐна разбра, че котето Халфпинт се беше върнало от следобедния си лов. Това означаваше, че и Гинес беше някъде наоколо.

Дорлинг се изсмя.

— Веднъж котката ме обезпокои — каза той словоохотливо. — Не мърдай, кучко, или ще те разпоря и ще ти завра вътрешностите в гърлото.

Тя чу как целуна котката и после излезе от стаята. Заслуша се. Беше в банята. Чу внезапния пронизителен писък, който животното нададе, а след това пускането на водата.

Изведнъж тя се ужаси и започна да трепери неудържимо от страх и паника. Разбра, че каквото и да се случи, тя нямаше да се измъкне жива оттук. Напика се от страх на леглото. Простена слабо, като се бореше със срама от това, което бе направила. Доповръща ѝ се. Но къде щеше да повърне? Тя се насили да преглътне.

Дорлинг се върна от банята и застана над нея, като бършеше ръце в панталона си. В този миг входната врата се отвори и сърцето ѝ подскочи — Ричард? Само след минута тя чу гласа му, докато се качваше по стълбите. С ъгълчето на окото си видя как Дорлинг извади от джоба си тъмна вълнена кесия. Той я изсипа. От нея изпаднаха нож марка „Стенли“ и чифт очила за плуване.

— Време е да се облека — прошепна той. — Помни, нито звук!

Ричард прибра кутията с мляко в жабката на колата и изчака за момент, преди да запали колата. Осни беше точно зад ъгъла, но той чувстваше колебание, дори нежелание да види отново Тери. От една страна, тя му въздействаше силно, но от друга, нейното абсурдно поведение със сигурност му беше коствало повишението, ако не и цялата кариера. Той си представяше какво ще се случи, щом отиде у тях налудничавите ѝ теории, гневът ѝ, когато той откажеше да ги приеме насериозно, интелектуалната арогантност, която проявяваше към него. Никога през живота си не се беше чувствал така покровителстван, както от Тери.

Но той си представяше и възможността да се сдобрят, да си легнат, да поставят ново начало. Винаги беше чувствал, че теориите ѝ, макар и прибързано събрани и страстно защитавани, произтичаха от дълбокото и пламенно желание да разбере смисъла на нещата. Именно това, а не само външността харесваше той в Тери: отказът ѝ да счита всичко за даденост, способността ѝ, която той чувстваше, че е рядкост за една жена, да пренебрегва общоприетите правила на цивилизовано поведение. Някакво подобно чувство беше една от причините, които го бяха накарали и него да стане полицай.

Извади ключа от таблото и се върна в магазина, за да види дали продават цветя.

Брайън Идън влезе в спалнята на Тери и я видя да лежи гола на леглото. Лицето ѝ беше обърнато на другата страна и Дорлинг беше сложил пред лицето ѝ възглавница, така че да не се вижда запушената ѝ уста. Сякаш бе легнала там и го очакваше. Тя го чу да се приближава. Тогава той усети миризмата на урина и страх, видя парцала в устата ѝ и се поколеба. Дорлинг затръшна вратата зад гърба му. Тя чу как Брайън щеше да извика, но викът замря в гърлото му.

Тогава тя обърна глава и изплю отвратителния парцал, като предположи, че вниманието на Дорлинг няма да е фокусирано върху нея, а дори и да беше, по-добре да умреше, отколкото да се задуши в собствената си бълвоч.

Дорлинг беше сложил шапката на главата си над очилата за плуване и зелените му очи проблясваха, като на някакво странно насекомо — мравка или оса. В ръката си държеше ножа.