Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Пишеш ги на хартията на Женския център — отгатна тя. — Подписваш се от името на Карла или от мое име и по тази причина ги пишеш върху такава хартия, за да изглеждат по-автентични.

— Умна кучка — просъска той.

Тя изведнъж се втурна към телефона, който беше от другата страна на леглото и набра 999. Отговориха ѝ веднага.

— Тук „Спешни случаи“. Коя служба търсите?

— Полицията — но всичко стана твърде бавно. Дорлинг небрежно се приближи до нея и затвори телефона.

Тя направи това, което винаги си бе обещавала да направи в такава ситуация. Ритна, го по пищяла и после скочи върху пръстите му с всичка сила. Ако беше с обувки, щеше да го осакати. Но не беше и усети как петите ѝ отскочиха от крака му.

Тогава го удари с телефонната слушалка, като я счупи с все сила в главата му. Той изкрещя от болка и се хвана за главата.

Известно време те се наблюдаваха един друг предпазливо. Тя се чудеше дали да не го удари отново. Но беше трудно предумишлено да удариш някого и когато той протегна ръка да вземе телефона от ръцете ѝ, тя не оказа съпротива.

Тогава той я удари с юмрук в корема, удари я, както мъж би ударил друг мъж. Тя се олюля и се свлече на пода, като усети как пръстите му търсят зърното на гърдата ѝ през тънката тениска и щом го намери, силно го стаена. Болката беше толкова осезаема, че ѝ излязоха звезди от очите. Тя изкрещя, а той я хвана за врата и разкъса тениската ѝ. Под нея нямаше сутиен. Лежеше, свита от болка. Беше удивена колко нормално изглеждаше да лежи полугола, докато един луд се чудеше как да я нарани.

— Съблечи се — каза той спокойно.

Тя го направи. Стоеше гола пред него.

— Ако искаш да правим секс, по-добре не ме удряй повече.

Но той поклати глава с отвращение и посочи към леглото.

— Лягай там, кучко. Трябва да помисля.

Тя се подчини, понеже също имаше нужда да помисли. Защо този мъж изнасилва други мъже? Какво беше казала Ан? Заради нуждата да причинява страх. Може би щеше да я пусне, ако му покажеше колко е изплашена. От друга страна, първият признак на страх вероятно щеше да засили неговата кръвожадност. Така че тя остана тихо да лежи.

— Нали имаш боя? — попита внезапно той.

Въпросът беше толкова странен, че тя не му отговори веднага и той я изръга яростно в ребрата с тока на обувката си.

— Отговори ми, кучко.

— Да — отвърна тя.

— Донеси я.

Беше сложила боята в съседната стая. Имаше четири или пет трилитрови кутии с бяла боя с бледолилав оттенък. Тя ги довлече в стаята по две и ги постави пред краката на Дорлинг.

— А терпентин? — попита я. — Бяло привидение? Може би нещо от този сорт?

Той е луд, мина ѝ през ума. Всеки момент ще започнем да обсъждаме цветовете. Но когато го видя да чете един от етикетите на кутията е боя, се сети какво искаше да направи той.

Удовлетворен, той остави кутията.

— Отвори ги — каза и посочи към кутиите.

Тя отвори кутиите със стар лост от колело, който държеше за тази цел.

— Добре. Отиди там. Опитах се да изгоря тази къща веднъж — каза той разговорливо, — но този, когото подпалих, не изгоря много добре.

— Защо го уби? — попита тя.

— Кого?

— Хю Скот. Защо си нахлул тук и си го убил онази нощ? Било е по-рисковано, отколкото да убиеш непознат.

Дорлинг кимна.

— Той беше първият — каза накрая. — Срещнах го на пътеката до реката една вечер. Той тичаше, а аз бях на лов. Така че го оправих.

Господи, помисли си тя, значи Хю Скот е бил изнасилен и никога не е казал на никого.

— Беше глупаво от моя страна. Имам предвид толкова близо до вкъщи. И после… видях го, че ме гледа понякога. Като че ли се чудеше. Като че ли подозираше. Така че реших да го убия.

— Той е бил намерил писмата — каза тя. — Четял е списанието, до което си ги изпращал. Мислех, че Брайън ги е писал, но Хю е разбрал, че не може да е той.

— Естествено, че не ги е писал Брайън. Брайън не може да напише дори и списък за покупки.

Тя се опитваше да го накара да говори, като се надяваше, че Джъдлър вече е прослушал телефонния си секретар. Дали щеше да дойде? Или щеше да сметне, че е невротична крава, която му съсипва кариерата? Или може би все още искаше да я види?

— Все пак той ти е осигурил работата с издателството.

— О, да — каза Дорлинг подигравателно. — Трябва да съм му благодарен. Всеки обича Брайън. Брайън е такъв мечтател. Брайън е толкова благороден.

— И аз никога не съм го харесвала — продължи тя, като му предложи обща тема за разговор. Опитваше да се представи, че е на негова страна.