Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Брайън бе цитирал описание от Едуард Трелоуни, един от приятелите на Шели. Шели се удавил, когато неговата лодка попаднала в буря край бреговете на Италия. Трелоуни и Байрон са наблюдавали разположението на тялото:

„Три бели кола бяха забити в пясъка да отбележат гроба на поета, но понеже бяха на едно и също разстояние един от друг, трябваше да изкопаем допълнително още три ярда по протежение на тяхната линия, за да сме сигурни, че гробът е вътре в този участък. Отне ни около час да стигнем до него.

Сепнахме се от глухия звук на лопатата, която удари нещо твърдо и се разтресе; желязото се бе забило в череп и не след дълго се откри и самото тяло. То бе посипано с вар; този факт или разложението бяха причината да е оцветено в ужасен мастиленосин цвят. Байрон ме помоли да запазя черепа за него; но като си спомних, че в миналото той бе използвал един за чаша, реших, че Шели не бива да бъде оскверняван… Трупът бе преместен в пещта. Бях взел мерки да има повече дърва, защото следвах моя опит от предния ден, в който се опитахме да изгорим един труп на открито. След като огънят се разгоря, повторихме церемонията от предния ден; над тялото на Шели се изля повече вино, отколкото той бе изпил през целия си живот. Примесено с олио и сол, то направи огъня бляскав и игрив. Жегата от слънцето и огъня бе толкова непоносима, сякаш атмосферата трептеше на вълни. Трупът падна и се отвори, а сърцето се оголи. Предната част на черепа се отцепи там, където бе ударен от лопатата; мозъкът буквално закипя, щом задната част на главата бе положена на нажежената скара на пещта, като вреше и бълбукаше, сякаш беше в казан. Това продължи дълго.

Байрон не издържа тази сцена, тръгна към брега, решил да поплува до Боливар. В каретата Ли Хънт припомни, че… единствените неща, които не бяха унищожени, бяха няколко кости, челюстта и черепът, но това, което изненада всички, беше, че сърцето остана цяло. Грабнах тази реликва от пламтящата пещ и ръката ми силно обгоря; никой не ме видя, иначе щяха да ме поставят под карантина.“

Тери потръпна, като се замисли над току-що прочетеното. Според този разказ, никой не би могъл да направи маска от тялото на Шели.

Ами ако маската в хола на Идън не бе на Шели, то тогава на кого беше? На някой друг двадесетгодишен мъж с красиво женствено лице… мили боже, би ли могла да е на Хю; Скот? Не… прекалено много хора щяха да я разпознаят. Тогава можеше да е на някоя от неговите предишни жертви.

„Не знаеш дали има предишни жертви — чу тя спокойния, логичен глас на Ричард в главата си. А дори да се окаже, че е маска на студент, това не е доказателство, че Идън е отговорен за смъртта му.“

— Глупости — каза тя на глас.

„Казах ти да не се тревожиш, че Брайън Идън е убиецът. Проверихме го много щателно“ — проехтя гласът в главата ѝ.

Но ти сгреши толкова пъти, помисли си тя.

След като взе решение, тя ритна „Мит и метафора“ под леглото. Щеше да подреди всичко веднъж завинаги.

Грабна телефонния указател и намери номера на хотела в Бирмингам „Хайят“, хотела, в който Джъдлър каза, че Брайън е прекарал нощта на убийството. Помоли да я свържат с организатора на конференции и след няколко минути музика на Вивалди весел глас каза:

— Джилиан от „Бирмингам Хайят“, с какво мога да ви бъда полезна? — това беше изречено с умела, опитна лекота, която заличаваше всяка следа от личността.

— Казвам се Тереза Уилямс и съм от Оксфордския университет — обясни Тери, като наподоби гласа на жената от другата страна на линията. — Пиша доклад за конференцията, която се е провела през февруари и исках да проверя някои от имената на участниците.

— Разбира се — каза гласът услужливо. — За коя конференция става дума?

Това беше по-сложно. Може би е било свързано с романтиците, но ако не произнесеше заглавието правилно, щеше да провали всичко. Момент, убийството беше извършено последния ден от учебната година, така че датата щеше да бъде в университетския ѝ дневник. Прелисти го бързо и каза:

— Тази на двадесет и трети февруари.

— Нека само да погледна — тя чу звука от пръстите, които пишеха на клавиатурата на компютъра. — Да, ето я. Кои имена ви интересуват?

— Всъщност само едно име: Брайън Идън. Имам документ пред себе си, в който пише, че е доктор Идън, и друг, в който е споменат като професор. Чудех се коя от двете титли е имал по време на конференцията?

— Идън. Нека да погледна. Не, няма Идън.

Полазиха я тръпки.

— Сигурна ли сте?