Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Всъщност ти си напълно прав — съгласи се Тери. Мисля, че хората като Блейк просто са писали за конфликтите около себе си. Ние, преподавателите, сме тези, на които им трябват различни тълкувания.

— Това да не е онзи Блейк, който е казал, че е по-добре да извършиш убийство, вместо да го потискаш вътре в себе си?

— Да. „По-добре да убиеш бебето още в люлката, отколкото да подхранваш неизпълними желания.“ Чувал ли си това?

Той кимна.

— Един студент, когото арестувах, защото рушеше фонтана, ми го цитира. Мисля, че го попитах къде е живял този Блейк. Каза, че съм щял и него да арестувам за подстрекателство.

— Хм. Във всеки случай Блейк може и да не е имал предвид точно убийство. Може да се разтълкува по два начина. Единият е, че е по-добре да излезеш и да убиеш някого, отколкото да потискаш в себе си неизпълненото желание за убийство, което е явното значение, а другият, не подхранвай неизпълними желания — убий ги в зародиш, преди да са станали наистина опасни.

— Въпрос на тълкуване — въздъхна той.

— О, това е нищо — увери го тя. — Трябва да видиш как структуралистите биха го изтълкували.

— Защо Идън ти е изпратил букет с рози? Какво е имал предвид?

Тя се замисли за момент.

— Има някакво значение, а има и бележка — каза тя. — В този контекст — контекста на нашите взаимоотношения — значението на поемата е: не позволявай на тази тъпа идея, че съм убиец, да те изяде, както невидимият червей е изял розата. Червеят е подозрението, а аз съм розата, както виждаш.

— А бележката?

— О, това е лесно. Казва ми, че иска да спи с мен.

Като извади кредитната си карта на масата, Ричард махна на келнера.

— В такъв случай — каза той. — О, Розо, болна си ти.

Но в леглото тази вечер нямаше нито пурпурен, нито някакъв друг екстаз. Ричард се стараеше да я задоволи след спречкването им, но беше уморен. Неговите пръсти галеха клитора ѝ, но по-скоро сякаш я мажеха с крем, отколкото да ѝ доставят удоволствие. Усетила, че той се бави и я чака да свърши, тя обмисляше дали да не симулира оргазъм, но мразеше да го прави. Дори когато умът ѝ подсказваше, че това е най-простото решение, то винаги ѝ изглеждаше, като подчинение. Тя се напрегна, като стенеше и го милваше, докато той се предаде и стигна до доста измъчен оргазъм.

След миг той заспа все още вътре в нея. После тя го оттласна от себе си, като извади пениса и разля вече студената течност по венериния хълм и бедрата си.

Стана да се измие, но чу стенания, които долитаха от градината. Беше топла вечер и прозорецът беше отворен. Първата ѝ мисъл беше, че някой ги е чул и сега имитираше звуците, които тя бе издавала. Ядосана, тя се приближи към цепката между пердетата и погледна.

Нощта беше тъмна, но имаше обилна лунна светлина, за да види двете фигури в градината на Идън, голите им тела, фосфоресциращи на тревата. Позна Карла по червената коса и снежнобялата кожа. Тя бе възседнала мъжа и го закриваше с тялото си, така че на Тери ѝ трябваше известно време да разпознае Брайън. Докато ги гледаше, Карла изви гръб с нежен стон и се притисна плътно към него: миг по-късно неговите бедра се повдигнаха и се сключиха около нея, докато той, треперейки, на тласъци свърши в нея, Тери се отдръпна бързо назад, като се чудеше дали са я видели. След това, поддавайки се повече на яростта, отколкото на смущението си, затръшна прозореца и го заключи.

Тери прекара сутринта в работа над списъка с книги. Но разбра, че ѝ е невъзможно да се съсредоточи. Мислите ѝ постоянно се връщаха към Брайън Идън.

Докато се напрягаше над един особено високопарен пасаж от „Мит и метафора: Конан Дойл и новият атеизъм“, тя реши. Затвори книгата и взе изследването на Идън за Шели.

Отвътре на задната корица бе поместена самодоволна снимка на автора и кратка бележка от издателя. „Д-р Идън е известен критик и тълкувател на Романтизма. Преподавател в университета «Сейнт Мери», самият той е автор на два тома поезия: «Булдозери» (1978) и «Големият химн» (1981), а също така на многобройни критики и документални филми…“

Това беше интересно. Тя не бе предполагала, че той самият е поет. Неуспял поет, направил вероятно голяма пауза след последната си публикация. Естествено, прекалено развит за възрастта си, за да публикува толкова млад. Зачуди се какво го е накарало да спре.

Като прелистваше книгата и търсеше нещо, което би могла да свърже с писмата, тя попадна на пасаж, описващ смъртта на Шели. Сбърчи чело и зачете с нарастващ интерес.