Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Има ли връзка между двете убийства?

— Червилото ни навежда на мисълта, че има. Същата марка, същият цвят. Съдебният лекар е сто процента сигурен, че е същото.

— Уверени ли сте, че мотивът е бил сексуален?

— Толкова, колкото можем да бъдем за каквото и да било, сър — каза Джъдлър, като не знаеше докъде щеше да стигне този разговор.

— Но все още нямате представа кой може да бъде?

— Не, сър.

— Ясно — кимна директорът. — Питаха ме докъде сме стигнали по случая и точно това им отговорих. Цивилни и униформени полицаи ще преобърнат всички свърталища на гейове, кръчми, клубове, вили, къщи на регистрирани нарушители на закона. Да видим дали няма да изкараме този извратеняк отнякъде.

— С цялото ми уважение, сър, аз не съм сигурен, че това е най-добрият вариант — каза предпазливо Джъдлър. — Най-голямата ни надежда да намерим връзка между двете убийства е да открием някой, изнасилен от същия тип, но оцелял. Ако нападнем хомосексуалното общество, те изобщо няма да искат да ни сътрудничат.

— Досега не са ни помогнали кой знае колко. Получиха своята възможност. Не можем да позволим това да се проточва повече. — Бексъндейл се изсмя кратко и дрезгаво.

На следващия ден обедните посетители на „Шотландското пони“ бяха стреснати от хайка полицаи, проверяващи редовните клиенти, повечето от които бяха там за по едно питие или просто да хапнат нещо. Тоалетните бяха претърсени, а после всички бяха транспортирани до полицейския участък, за да бъдат проверени техните адреси и досиетата им за предишни провинения. Същото нещо щеше да се случи тази вечер в „Ковън“, за изумление на неговата предимно студентска хетеросексуална клиентела. Хората с предишни арести за някаква хомосексуална дейност навсякъде в Оксфорд щяха да бъдат разпитани, но те бяха толкова много, че часовете за разпит трябваше да се уговарят няколко дена предварително.

Бяха извършени арести, макар и само на непълнолетни за употреба на алкохол.

Отидоха в ливански ресторант в Джерико и ядоха пикантно ястие с червено вино.

— Откъде знаеш, че цветята са от Идън? — полюбопитства той. Не искаше да я връща на темата за нейния съсед, но бе прекалено уморен, за да бъде дипломатичен. — Всеки би могъл да избере този цитат.

— Той е от известна поема на Блейк. Представител на Романтизма — поясни Тери, като видя неразбиращия му поглед. Тя изрецитира:

— Е, какво означава това?

Тя помисли, преди да отговори.

— Съществуват две интерпретации — каза накрая тя. — Първата, традиционната, е за загубата на сексуалната невинност.

— Наистина ли? — попита той изумен.

— Розата е традиционният символ на чистотата и девствеността — обясни Тери. — Червеят — това е пенисът, който лети в нощта, защото идва в момент на морално: затъмнение. Леглото на пурпурния екстаз е леглото на девицата, където тя е загубила девствеността си, изцапано с кръвта ѝ.

— Дявол да го вземе — Той поклати глава. — Интересно как ще интерпретираш вземането на показания без съгласието на обвиняемия.

Тя не обърна внимание на забележката и продължи:

— Обаче един известен критик наскоро предположи, че означава точно обратното, и това е гледната точка на хората, които го четат в наши дни. Последователите му — между другото, името му е Улф Манковиц — я разглеждат като поема, в която се разкрива колко сексът е пълен с наслада, докато не се опорочи от обществената вина. Розата представлява женския полов орган, а невидимият червей е вината и потайността, с които светът я подхранва; оттук и изразът „тайна любов“.

— Два пъти дявол да го вземе! Това не ти ли прилича на двама адвокати, които спорят върху две различни версии на фактите?

— Предполагам, че да.

— Но защо трябва да означава което и да е от двете? Защо не може да бъде просто поема за червей, който яде роза? Звучи логично. Червеят може да е невидим, защото е малък, не защото е метафизичен символ. Леглото на пурпурната наслада може да е само цветна леха. Червеите ядат рози — те ги обичат, оттук и тъмната „тайна любов“, а розата умира, така че няма повече екстаз.

— Случаят е приключен — пошегува се тя. — Загадъчното убийство на розата накрая е разкрито: бил е червеят.

— А защо не? — настоя той. — Защо всичко трябва да е притча, която значи нещо друго?