Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Държиш се доста резервирано.

Тя се вгледа в него. Изглеждаше толкова обикновен, толкова безобиден във всяко отношение, с изключение на явното и непохватно флиртуване. Можеше ли наистина да е чудовището, за което си го представяше?

— Имам работа — тя посочи книгата.

Той я измъкна от ръцете ѝ и я разгледа.

— Хм. Написана е през 1875 г. Това е след моя период, но съм сигурен, че е увлекателна. Работиш твърде много, а не се забавляваш. Нека изпием по едно питие заедно.

Тя стана с намерението да си тръгне.

— О-о, стига де — той губеше търпение. — Още ли ми се сърдиш заради малкия флирт онази нощ? Виж сега. Ще се постарая да не флиртувам до края на разговора ни.

Той се протегна и я накара да седне, а тя неволно настръхна, ужасена от допира на ръката му.

— Защо…? — започна той, но спря, щом забеляза уплахата ѝ. — Страхуваш ли се от мен?

Тя не отговори.

Той пак се вгледа в книгата и кимна многозначително.

— Сега разбирам. Това не е заради онази нощ. Това е друго. Мислиш, че имам нещо общо със смъртта на Хю Скот. Много криминалета четеш, Тери. Наистина ли ти приличам на хомосексуалист-психопат? А ако бях, щях ли да се държа така с теб?

Тя издърпа ръката си от неговата, загубила ума и дума. Остави пълната чаша, грабна книгата и бързо тръгна към къщи.

— Е. М. Форстър беше казал, че добрата книга съдържа начало, объркване и край. Естествено, имал е предвид хумористичната литература, която самият той е писал, където объркването обикновено е причинено от неправилната комуникация в човешките отношения. В криминалната литература е по-правилно да се каже, че има начало, загадка и край, но винаги съществува момент, в който героят, впуснал се да разгадава случая, е принуден да се изправи пред гатанка или мистерия извън всякаква логика. Може би убийството е станало в заключена стая; може би главният заподозрян се оказва намерен в библиотеката с прерязано гърло. Винаги има логично обяснение за тези събития, но често до него не се стига по логичен път.

Тери направи пауза и пак пи вода. Студентите бяха по-малко дори от предишната седмица. Някои от тях явно бяха решили, че криминалният жанр не е лесният избор, който тя им бе обещала. Не можеше да ги вини. В края на миналата лекция беше раздала списък с книгите за прочит — макар да го бе направила възможно най-кратък, предметът изискваше всеки сериозен студент да прочете поне двадесет романа за няколко седмици. Изведнъж осъзна, че поезията е значително по-привлекателен избор.

— Преди ви направих аналогия между детективите и рицарите от средновековните романи — продължи Тери. — Но както криминалният, така и рицарският роман имат нещо общо с други традиционни произведения — приказките. Когато детективът се сблъска със загадъчното убийство в заключената стая или рицарят е пленен с магически пояс, те са в почти същото положение, в каквото се намира приказният принц, който трябва да отговори на загадката на вещиците, преди да освободи своята любима.

Нека разгледаме по-подробно един класически криминален роман. Миналата седмица всички трябваше да прочетете „Скандал в Бохемия“, първия разказ от книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“. — Тери взе своя екземпляр и на висок глас прочете първия абзац от книгата. — „За Шерлок Холмс тя е винаги Жената. Рядко съм го чувал да я споменава под друго име. В очите му тя засенчва и превъзхожда всички представителки на своя пол. Не че изпитваше някаква емоция, подобна на любов, към Айрън Адлър. Всички емоции, и особено любовта, бяха чужди на студения му, прецизен, но възхитително уравновесен ум. Мисля, че той беше най-перфектната машина за наблюдение и разсъждение, която светът беше виждал. Но като любовник, вероятно би се поставил на погрешно място.“ Някакви коментари?

Настъпи дълга мъчителна тишина. Тери потърси с поглед някого, когото да посочи, и видя Емили Харис, момичето, което бе донесло цветя за Хю.

— Емили? — каза тя.

Като се изчерви цялата, Емили каза:

— Не ми звучи възхитително уравновесено.

След като Емили започна, се намесиха и други студенти, които явно счетоха, че с нея се спори по-лесно, отколкото с Тери.

— А може би Уотсън ни показва своите противоречиви чувства към Холмс — предположи пъпчиво момче в спортна риза. — Тази фраза — „погрешно място“, звучи така, сякаш е банков чиновник. И защо Уотсън казва „мисля“? Щеше да е почти същото, ако беше казал „по мое мнение“.