Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Асистентът оправяше горната част на черепа, като закрепваше превръзка около него. Обецата все още проблясваше на ухото на Клив. Той я махна с чифт пинсети, и я постави в торбичка, като доказателство. Тогава нещо привлече вниманието му.

— Извинете, сър — каза той. — Бихте ли погледнали?

— Какво има?

— Има коса, увита около това — каза той.

Джефрис осъзна, че досега асистентът не беше проговарял. Той имаше мек оксфордски акцент.

— Вероятно неговата собствена — Ел-Шамир се наведе да погледне и подсвирна. Като държеше торбичката на светлината, той каза:

— Това не е коса. Мисля, че е нишка от дреха. Предполагам черна вълна.

— Ако са стояли по начина, който ми показахте — каза енергично Джефрис, — ушите им почти са се допирали. Ако нападателят е носил нещо на главата си, обицата се е заплела в него.

— Да, възможно е. Но не се увличайте. Той може просто да я е оплел в собствения си пуловер, когато я е слагал. Както и да е, от лабораторията ще ни кажат повече.

Полицаите не говореха много по обратния път към участъка. Те намериха оперативната стая празна. Джъдлър беше дал нареждания Адаме да напише доклада, а Джефрис да се присъедини към него при разпита на Хелън Сейърс.

Той стигна там, когато детективът тъкмо обясняваше на момичето случката от предишната вечер. Джейн Хюз седеше в единия край на стаята и Джефрис седна до нея. След всичко, което току-що беше видял, бе шокиращо да слуша това момиче да говори за Клив, като за жив човек, да си представя устните му, от които изтичат съсиреци, притиснати към нейните, дробовете, които видя да изваждат, да издишват страстни думи. Той осъзна, че се поти. Въпреки че Джъдлър си водеше записки, той също извади бележника си и се опита да се съсредоточи над думите ѝ.

— Срещнахме се случайно, където работя — обясняваше тя търпеливо. Нямаше съмнение, че го разказваше поне за пети път. Изглеждаше уморена и Джефрис също се почувства изтощен. — Това е американската компания за пици в Глоучестър Грийн. Господин Бенет — мениджърът, се ядоса, защото Клив дойде да ме чака. Той не обичаше Клив да се мотае наоколо. По-късно го помолих да не идва повече. — Внезапно тя заплака. Джефрис извърна поглед. Джъдлър не каза нищо, просто чакаше, докато тя хлипа, кимаше на себе си, сякаш се съгласяваше с нещо, което беше казала. Накрая тя се съвзе и попита: — Вярно ли е, че е бил изнасилен?

За изненада на Джефрис, Джъдлър се обърна към него.

— Вярно ли е? — попита го тихо.

За момент той не беше сигурен дали трябва да излъже, или не.

— Изглежда неправдоподобно — каза той. — Няма да сме сигурни, докато не получим резултатите от лабораторията.

— Говорих с братята му — каза тя огорчено. — Те смятат, че щом е мъртъв, значи се е съпротивлявал, независимо кой е бил нападателят. Казаха също, че е бил убит, защото е оказал съпротива.

Като си спомни думите на патолога, Джеферсън кимна.

— Ние мислим, че е оказал съпротива.

— Иска ми се да не го е правил — каза тя разгорещено. — Иска ми се да не е правил нищо, но да беше останал жив.

Джъдлър сложи ръка на рамото ѝ.

— Трябва да те попитам нещо, Хелън.

— Какво?

— Клив хомосексуалист ли беше? Споменавал ли ти е някога за подобни преживявания?

— Не. Естествено, че не беше обратен. Нали си падаше по мен? — Очите ѝ пак се насълзиха. Изведнъж Джефрис си спомни момента, когато Ел-Шамир се взираше в очите на мъртвия и търсеше яйцата на мухите. Той носеше контактни лещи и обеца, а кожата на петите му беше груба.

— От колко време излизахте заедно?

— От два месеца.

— Правихте ли секс? — Джефрис беше смутен от безсърдечието на Джъдлър. Но разбираше, че тези въпроси трябва да бъдат зададени.

Явно Хелън също го разбираше. Като скри лицето си с ръце, тя каза:

— Веднъж. Само веднъж — и скръсти ръце в скута си.

— Всичко нормално ли беше?

— Не мога да кажа — каза тя, — понеже той ми беше първият. Но да, беше нормално.

— Снощи правихте ли секс?

— Не.

— Клив беше ли раздразнен по някаква причина? — Когато тя не отговори веднага, той обясни: — Трябва да го знаем за съдебното разследване.

— Предполагам — каза тя накрая.

— Споменавал ли е за някого, който му е правил сексуални намеци? Жена или мъж? — Хелън поклати глава. Джъдлър вдигна ръце в знак на разочарование. — Има ли нещо, което мислиш, че може да ни помогне? — попита той. — Някой, който да му е бил ядосан, някой от автобуса, който се е държал странно, нещо по-особено напоследък?