Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Забележете колко лесно реже. Не е много вкочанен — каза той. — Това ни помага да установим часа на смъртта. Вкочанясването настъпва след около четири часа. Може и по-рано при много интензивна борба, каквато виждаме тук, защото усилието изчерпва кислорода от тялото. Все пак поточна картина ще имаме, когато съдебният лаборант погледне очите му.

— Защо, сър? — попита Джефрис.

— Мухи — каза професорът. — Миризмата ги привлича много бързо, ако тялото е на открито. Лаборантът ще погледне яйцата им, снесени върху роговицата, и ще поработи в обратната посока. — Той се наведе и се вгледа в едното око. — Вашият човек носи контактни лещи, но все нещо може да се направи. — Тогава вече на Джеферис започна да му се гади. Когато погледна към Адаме видя, че и той е бледен като трупа.

Ел-Шамир изследваше тялото отвън, диктувайки от време на време в диктофона. Той грижливо почисти под ноктите, прочисти раните, и взе секрет от пениса, преди да повика асистента си да му помогне да обърнат трупа. Главата на Клив провисна и удари дървената подложка с доловим тъп звук, който накара Джефрис да потрепери. Малка струйка от кремав бълвоч бликна от белите устни на пода. Ел-Шамир не ѝ обърна внимание, а започна да претърсва внимателно кожата под косата за малки ранички, като шимпанзе, проверяващо за гниди. След малко се премести надолу по тялото и започна да изучава ануса. Джефрис извърна смутено поглед.

— По нищо не личи да е изнасилен. Но все пак ще изпратя секретите в лабораторията за проверка.

Джефрис не беше готов за това, което последва. Патологът и асистентът обърнаха Клив в предишното му положение и го разрязаха до пъпа. Беше им трудно, сякаш се бореха с тялото и то им се съпротивляваше. Въпреки дървената подложка, главата се клатеше на всички страни, а единият крак се хързулна извън масата. Двамата мъже дишаха тежко, когато свършиха. Тогава направиха два малки прореза, като разклонения на главния разрез, напомнящи на знака за мир, надолу към бедрата.

Като човек, който тегли много дълги чорапи от почти затворено чекмедже, Ел-Шамир навря ръце в разреза и изтегли търпеливо сантиметър по сантиметър червата от стомашната кухина. Асистентът разряза част от тях и внимателно сложи в торбичка проба от съдържанието им. Въпреки добрата система за проветряване, миризмата беше станала непоносима. Тогава — това беше фокус, помисли си смаян Джефрис — Ел-Шамир достигна гръдния кош с двете си ръце, притискайки се плътно към трупа, и шокиран Джефрис видя как устните на Клив се движат, сякаш се опитваха да кажат нещо. Той трябва да е потреперил, защото патологът изсумтя и каза:

— Въздух в хранопровода — после измъкна с ръце белия дроб заедно с тръбата, водеща до адамовата ябълка.

Джефрис изведнъж се сети за доклада, който трябваше да пишат.

— Може ли да ни кажете какво е ял за последно? — попита той.

— Прилича на пица — каза професорът, — но доста неща заприличват на пица след няколко часа. Искаш ли да видиш сам?

Джефрис погледна Адаме, който отрицателно поклати глава.

Кръвта се стичаше от всеки канал и звукът от капките върху чистия под изпълваше стаята. Всичко беше като мъглява импресия — удивителните цветове на телесните вътрешности, преливащи се един в друг, така подредени и така сложно свързани, както двигателят на японска кола; асистентът, който мереше дробовете, бъбреците, сърцето и вземаше тънки парченца от тях за лабораторен анализ, а накрая, свил устни, ги претегляше на везните и ги изчакваше да се изравнят, подобно месар, който се чуди дали дава прекалено малко, или прекалено много; и най-сетне работата по главата и лицето.

През върха на главата беше направен разрез с формата на клин, така че за миг Клив сякаш беше с перука. След това кожата беше издърпана напред, откривайки черепа, който беше скалпиран. Асистентът закрепи скоба на върха на черепа, затегна я, и направи малък правоъгълен отвор. След миг извади мозъка и го претегли.

Когато вътрешната работа завърши, и асистентът заши Клив с груб, конец, като конопена лента за палатка, Ел-Шамир внезапно забеляза тяхното мълчание.

— Е, господа, намирате ли това за полезно? — запита той.

Джефрис се опита да си припомни инструкциите, които му даде Джъдлър.

— Сега може ли да кажете как е умрял, сър?

— Мисля, че вече е ясно. Задушаване в резултат от разрязването на трахеята. Ще проверя белодробните флуиди, които да го потвърдят, но едва ли ще има изненади. Повечето от това, което видяхте — той отмести масата с органите зад себе си, — се налага, защото трябва да проверим всичко, тъй като в съда може да ви разкритикуват. Адвокатът на защитата може да пледира, например, че мъртвият е получил сърдечен удар — той въздъхна. — В нашия случай този младеж е с най-здравото сърце, което съм рязал от години.