Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Имаме време за още една целувка за лека нощ — протестира Клив.

Тя обви ръка около кръста му и се притисна. Двамата тръгнаха по краткия път нагоре по „Хедингтън Роуд“ към околовръстното.

— Разбира се, но като стигнем вкъщи. Затова бързам. Обещах на нашите, че ще се прибера до единайсет.

— Баща ти дали още е буден?

— Нали го знаеш. Трябва да е сигурен, че съм се върнала цяла. Не се тревожи, мама ще го задържи вътре.

— Ей, вече не си съвсем цяла. Не и след последния уикенд.

— Не говори така!

— Защо? Нали е истина?

Хелън навири нос.

— Сигурно си се похвалил на всичките си приятели.

— Не съм — разсмя се той. — Те мислеха, че го правим от месеци.

— Защо ще мислят така, Клив Тривилян?

— Откъде да знам? — попита невинно той.

Тя възкликна възмутено, а той пак се засмя и я хвана за ръка да пресекат пътя. Откъм Бенбъри се зададе камион, който се движеше толкова бързо, че трябваше да се затичат.

— Толкова ме е яд на тоя Дерек — каза тя, когато вече бяха от другата страна.

— Този от пицарията ли? Сега пък какво ти каза?

— Снощи ми се развика, защото ти дойде.

— Нали е разрешено да чакам приятелката си?

— Той смята, че не е добре заради клиентите.

— Майната му — разгорещи се Клив. — Ако продължава да се заяжда, ще си има работа с мен.

Вървяха през имота на Бейсуотър къщата на Хелън беше на края на пътя.

— Ако искаш, тук да си кажем лека нощ — предложи тя. — Така е по-сигурно, че няма да налетиш на татко.

— Ще те изпратя до вас — настоя той. — Трябва да си по-предпазлива.

— Ей го къде е — но тя му позволи да продължи. Щом стигнаха до нейната къща и той я придърпа под сянката на гаража, тя въздъхна щастливо и извърна лицето си към неговото.

След петнайсет минути тя се откъсна от прегръдката му и внимателно оправи блузата си. Позвъни на звънеца.

— Би трябвало да имаш ключ — каза той. — Вече си на осемнайсет.

— Татко обича да го събуждам — прошепна тя, докато се отваряше вратата.

— Добър вечер, господин Сейърс, лека нощ, Хелън — каза официално Клив и я целуна по бузата.

— Лека нощ, Клив — Том гледаше как момчето се отдалечава. — Не закъсняваш ли малко? — попита той дъщеря си достатъчно силно, че да го чуе Клив. Не беше излишно да му се напомни да поглежда часовника. За Том единайсет часът значеше единайсет и нито минута повече.

Клив бавно се спускаше по хълма в посока към своята къща. Околовръстният път тук минаваше в непосредствена близост до кварталните улички и от време на време покрай него профучаваше по някоя кола. Свикнал с шума, той не му обръщаше внимание. Мислите му бяха при Хелън. Тя толкова го възбуждаше, въпреки че нямаше как да го направят пред къщата на родителите ѝ. Той реши следващия уикенд да я изведе на излет. Само двамата сред природата. Щеше да си вземе повечко презервативи от автомата в клуба.

Когато стигна до едно игрище, което беше сравнително тихо, той осъзна, че някой вървеше зад него. Не се обърна. Може би някой си търсеше белята. Всякакви ги има, след като затворят клубовете.

Мина по тревата. Неговите стъпки и тези на непознатия не се чуваха. Като не знаеше къде е той, Клив за миг се разстрои, но се забърза, оглеждайки се наляво и надясно.

Той почти връхлетя върху него и ахна от изненада.

Мъжът, който стоеше пред него и препречваше пътя му, беше облечен в тъмни дрехи. Три неща се видяха на светлината: двете стъкла на чифт очила за плуване, надничащи през черната шапка и сребърното сияние на нож марка „Стенли“ в ръката му.

— Накъде си тръгнала, кучко? — попита мъжът разговорливо.

Клив помисли, че го вземат за обратен, и изпита странно чувство на облекчение.

— Отивам вкъщи — отговори му той.

Мъжът се изсмя.

— Не, не отиваш вкъщи. Ти си навън, за да си го търсиш, нали? — Той направи пауза и вдигна ножа. — Ти, шибана малка курво.

Клив се обърна и побягна. Той беше млад и трениран, тялото му бе пълно с адреналин. Но докато тичаше, чу как другият зад него още бръщолевеше мръсотии. Тогава една ръка го сграбчи за врата и той падна на земята, размахвайки юмруци.

Ричард Джъдлър четеше бавно писмата, като понякога спираше, за да се върне към нещо на предишната страница.

— Разстрои ли се, когато ги откри? — попита той.

— Чела съм Дьо Сад в оригинал. Това въобще не може да се сравни с него — въздъхна Тери, като видя изненадания му поглед. — Това, че съм жена, не значи, че си нямам понятие и от порнография, инспекторе.

Той се замисли за миг.