Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тери помисли за миг.

— Объркана съм — призна тя. — Намерих тези писма в стая, която е принадлежала на един студент. Мисля, че той е имал връзка с жената, която му е била съседка. Тя се казва Карла и наистина има съпруг на име Брайън, затова предположих, че той е написал тези писма, като начин да се похвали със своето завоевание. Възможно ли е това?

— Възможно е. Той може да е чувствал страхопочитание към съпруга ѝ и се е нуждаел да напише фантазия за жената, която са си поделили доброволно. Но трябва да призная, че едва ли е така.

Тери се облегна напред.

— След като предполагате, че писмата са написани от един и същи човек, и той е мъж, какво заключение можете да направите за него?

Ан погледна към прозореца и потъна в дълбок размисъл. Звукът на телевизора от втория етаж заглъхна и вратата се затвори.

— Той има сериозна връзка — каза тя най-накрая. — Оттук и логичната тема за подялбата на партньора. Но по същата причина това не е връзка, която го удовлетворява сексуално. Той открито е от мъжки пол и е несигурен в своята мъжественост. Вероятно е женкар или поне флиртува непрекъснато. Има силна нужда от внимание. Той се съревновава безмилостно. Вероятно е манипулатор и играе остроумни игри. Той е особняк, който има необходимостта и вероятно способността да кара другите да вършат онова, което иска. Със силна склонност към ексхибиционизъм. Това е ясно от факта, че е публикувал писмата, но се подразбира и от начина, по който той си фантазира за обществени места и групови ситуации. Идеализира жените — оттук и силното чувство, че се нуждае от разрешението на партньора, за да се отдаде на фантазиите си. Сигурно е доста привлекателен и се харесва на жените, но още се държи по детски, когато се намира около тях, с цел да привлече вниманието им. И дълбоко в себе си е сексуално много притеснен. Това притеснение е добре прикрито с ентусиазма и идеализма му.

— Възможно ли е да е бисексуален? Възможно ли е оттам да идва неговото безпокойство?

— Не съм сигурна. Трябва да помисля.

— Ами ако не е мъж, а жена? Ако писмата са написани от Карла?

Ан поклати глава.

— Не. Не мисля. Освен, ако нещо ми се изплъзва. „Брайън е — каза си Тери. — Не е Хю, нито Карла, а е Брайън. Брайън е написал писмата и Хю ги е намерил.“ — Тя се зачуди дали ще намери ямбични пентаметри, ако прочете отново писмата.

Една мисъл внезапно я прониза.

— Може ли да видя писмото с четиримата за момент? — попита тя. Ан ѝ подаде фотокопието и Тери го прегледа набързо.

— Разбира се — изрече задъхано.

— Какво?

— Когато го прочетох за пръв път, имаше нещо, което ме притесняваше, но не можех да разбера какво. Сега разбрах. „Той вкара огромния си пенис в моята недокосната вагина“. Това е стих от Кийтс, е, не точно с огромния пенис, естествено. Но това е първият ред от „Ода за гръцката урна“ — „Ти, млада, недокосната невясто на покоя.“

— Съжалявам, но не те разбирам — каза професор Байрес.

— Аз също — обади се Алисън.

— Не се безпокойте, това е дълга история. Но всичко придобива някакъв смисъл. Моля, продължавайте. Какво ще кажете за последното писмо?

— А, да. Това, в което тя прелъстява младия съсед. Прани ми впечатление, че е много по-различно от останалите.

— Защо?

— Няма го елементът на позволението. Това е любопитно. „Трябва да призная, че бях поласкана от вниманието му и реших да го вкарам в леглото си.“ След всичките протести, които отправя в предишните писма, тук тя директно решава да прави секс. Единственият човек, който иска някакво позволение, е младият мъж, заклещен под кревата.

— Какво би казала за това? — попита Алисън.

— Не съм сигурна, ако трябва да бъда честна. Странно с… Не знам, безлично е. Другите писма са добре конструирани като начин на разказване. Е, това е в твоята област, не и моята. Докато това изглежда по-функционално.

— Така е — съгласи се Тери. — Това е единственото без никаква истинска характеристика.

— Би ли могло да бъдат двама различни автори? — попита Алисън.

— Или същият автор, който го е написал по-късно — добави Тери.

— Възможно е — допусна Ан. — Но има и нещо друго… Имам предвид враждебността. Това намирам тук. Който и да го е написал, крие в себе си много ярост и гняв.

Тери почувства как космите на ръцете ѝ настръхват.

— Младият мъж, описан в писмото, е бил убит. Полицията не е сигурна, но вероятно мотивът е на сексуална основа. Убит е с поялник в ануса.

— Разбирам. Убийството в Осни.