Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Вие да не сте психоложка?

— Не. Правя докторат за детективската литература в университета „Сейнт Мери“.

— Добре. Ще говоря на достъпен език. Както винаги, подчертавам, не мога да кажа нищо със сигурност. Мога само да ви изложа предположенията си.

Алисън кимна, защото беше очаквала този отговор.

— Най-напред искам да знаете, че това е нещо по-различно от обикновените ми занимания. Публикувала съм трудове за сексуалните фантазии на хората, но те бяха фантазии на мои пациенти. Причината, поради която ви го казвам, е, че една и съща фантазия, описана от двама различни човека, може да означава напълно различни неща. Например доказано е, че изнасилвачи и серийни убийци фантазират най-вече за доминиране и власт. Но фантазии като тези не сочат непременно, че човекът, който фантазира, е сексуален убиец. Всъщност могат да показват обратното: тихите, кротки и меки хора също си фантазират за власт, защото това е психологическа нужда, която те не удовлетворяват в ежедневния си живот. Разликата между двамата, според психолозите, е в интеграцията. За сексуалния маниак фантазиите не са изцяло довършени, тъй че те са неудовлетворени, докато не се удовлетворят в реалния живот. Следите ли мисълта ми?

Тери кимна.

— Чудя се, можем ли да разберем от самата фантазия дали авторът е цялостна личност?

Професор Байрес я погледна със съмнение.

— Понякога. Ако поради някаква причина фантазията явно е оставена неразрешена или изглежда вманиачена, може да ни разкрие незавършена личност. Но това не е сигурно.

— Същността на този, който е написал писмата, е малко по-сложна. Убедена съм, че много от писмата в тези списания, изпратени от така наречените „жени“ са писани от мъже, но това не е, защото хубавите момичета нямат сексуални фантазии. Това е заради читателския кръг на определено списание. Ако то е дело на мъж, това значи, че обектът на фантазията е много важен за него, толкова е важен, или толкова забранен, че се налага той да се приближи до него индиректно чрез заместител. Затова на въображението му е необходимо да види фантазията през нечии чужди очи, което я прави по-приемлива.

— В литературата това се нарича временно преустановяване поради липса на вяра — каза Тери.

Ан кимна и продължи:

— Що се отнася до въпроса кое е истина и кое измислица, това не е от съществено значение за един психолог. Фантазията може да се основава на истинско събитие, ако докосна нещо важно в сексуалните нужди на личността, но и измислената фантазия може да е много по-важна от истинските ѝ преживявания. Трябва да разберете, че фантазиите не са лъжи. Наречете ги личностни митове, ако искате; психодрама, която подсъзнанието пише. Откъде идват те е една загадка.

— Но ние си фантазираме онова, което подсъзнателно искаме — предположи Тери.

— Не винаги. Ако ми позволите, ще кажа, че това е предположение на лаик. Голяма част от фантазията е свързана с позволението. Фантазиите често са свързани с нарушаването на някакво табу и ние трябва да си разрешим да го направим. Вземи например жената, която си фантазирала, че е изнасилена. Това не значи, че тя иска да бъде изнасилена. В реалния живот тя ще се травматизира от такова преживяване. Това би могло да означава, че тя иска секс, но не иска да си го признае. Създава си насилник, който я кара да прави секс и конфликтът е разрешен. Това че във всичките тези писма се говори за насилие…

— Чакайте малко — прекъсна я Тери. — Не мога да разбера. Какво насилие? В тях не се говори за насилие.

— Не, но погледнете как събитията се нареждат така, че вкарват автора в сексуална сцена. След като я хващат с превишена скорост, тя трябва да избегне глобата. После на рецепцията я объркват, че е съпруга на другия мъж. След това Хю е заклещен под кревата. Всичко това са стратегии за позволение — не го исках, но нямах избор.

— Разбирам. Продължете.

— Исках да кажа, че ако вземем предвид статистиката, тези фантазии вероятно са написани от жена. Мъжете по принцип нямат проблем да споделят желанията си.

Тери прие изводите.

— Да разбирам ли, че Карла — жената — ги е написала?

Ан Байрес се усмихна.

— Не, само твърдя, че е статистически възможно. Освен това, както вече казах, може да са написани и от нетипичен мъж — мъж, който е изключително затруднен да признае желанията си.

— Тери имаше интересна идея относно писмата — каза Алисън, като кимна на приятелката си.

— Така ли? И каква е тя?

Тери подреди мислите си и обясни накратко своята теория, че Хю Скот е бил скрит хомосексуалист.