Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Един момент — намеси се Тери. — Внимавайте, да не проектирате своите собствени ценности върху Конан Дойл. В наши дни не одобряваме хора, които отричат своите емоции, но в 1900 година това се е считало, ако не за нормално, то поне за смело. Същественото е дали когато изобразява Холмс и Айрън Адлър като пълни противоположности, писателят го прави, за да има книгата интересно начало или е използвал елемент от митовете? Просто се чудя дали можете да направите сравнение между отношението на Холмс към жените — а Айрън със сигурност символизира своя пол, тя е Жената — и отношението на средновековните рицари, като Говен, например, към нежния пол.

Студентите гледаха с празни погледи. Един или двама свиха рамене и пак насочиха вниманието си към записките, които водеха.

— Добре — каза непоколебимо Тери, — нека го направим заедно.

След края на лекцията, докато студентите отегчено си прибираха нещата в раниците и чантите, а Тери си подреждаше бележките, към катедрата се приближи едно момче. Беше Едуард, който бе дошъл в курса на мястото на Хю. Тя насърчително му се усмихна.

— Лекцията наистина беше невероятна — отбеляза той.

— Благодаря ти — каза изненадана Тери.

Той не бе взел участие по време на лекцията — може би се притесняваше да говори пред другите, тъй като бе изостанал от тях с една година.

— Смятам да запиша криминалната литература като специален предмет и се чудех… Бихте ли могли да ми давате допълнителни консултации? — попита той.

— Разбира се, с удоволствие — отвърна Тери. Това бе повече работа за нея, но допълнителните пари щяха да ѝ бъдат от полза: университетската тарифа за една консултация бе доста по-висока, отколкото за четене на лекции. — Кога искаш да започнем?

— По-късно — каза Едуард. — Сега изучавам романтизма с Брайън Идън и съм доста зает.

Тери въздъхна.

— Добре, когато свършиш с доктор Идън, защо не ми оставиш бележка — каза тя язвително. Той леко се смути и това беше логично; в края на краищата грешката не беше негова, че му преподава най-известният специалист по романтизма в университета.

— Добре — отвърна Едуард и си тръгна.

Този следобед, докато работеше вкъщи, Тери чу почукване и щом отвори вратата, видя микробус на „Интерфлора“, който ѝ достави огромен букет червени рози.

— Прекрасни са — каза тя и ги взе.

— В букета има бележка — каза шофьорът, — но няма име. Просто написахме това, което той ни продиктува.

Тя инстинктивно усети, че бяха от Брайън Идън, а не от Ричард. Когато видя бележката разбра, че е права.

„О, Розо, болна си ти!“ — беше всичко, което беше написано на бележката.

Тя се обади на Ричард в управлението.

— Здравей — каза той предпазливо, когато чу гласа ѝ.

— Искаш ли довечера да вечеряме заедно? — предложи тя.

— Звучи страхотно. В момента имам работа, но към девет ще се освободя.

— Ричард…

— Да?

— Днес не си ми пращал цветя, нали?

— Не — каза той озадачен. — А трябваше ли?

Тя се засмя.

— Знаеш ли какво харесвам в теб?

— Хм. Да?

— Факта, че изобщо не си романтичен.

— Моля?

— Не се тревожѝ, ще ти обясня, като се видим.

— Бексъндейл иска да те види — каза Джейн Хюс, като подаде глава през вратата. — Каза, че било спешно.

Джъдлър изпъшка. Повикване от директора рядко означаваше похвала.

— Предай му, че след пет минути съм при него. Но всъщност май е по-добре да отида веднага.

Той мина през оперативната стая, която още бе пълна с хора, въпреки че наближаваше осем. Сега се обсъждаше процедурата за издирването и старателното изключване на хора от двете убийства, които са били наблизо в момента на извършването им, но които не изглеждаха подозрителни: гостите на партито в случая на Хю Скот, хората в автобуса в случая на Клив Тривилян.

Той тежко изкачи стълбите до великолепния кабинет на шефа, почука на затворената врата и изчака за отговор. Независимо от неотдавнашните опити да се модернизира полицията с въвеждането на консултанти, които да говорят за нови концепции, като „отворено ръководство“ и „работа в колектив“, шефът му бе от старата школа. Той носеше униформата си винаги когато бе възможно; всички, освен най-старшите му офицери, бяха длъжни да почукат на вратата, преди да влязат, и да му отдадат чест, преди да кажат каквото и да било.

— Искали сте да ме видите, сър.

— А, Ричард. Имаме ли нова информация по двете убийства? Някакви новини от лабораторията?

— Да. Намерихме вълнена нишка на обецата на Тривилян, която е вероятно от вълнена войнишка шапка. В центъра на града има няколко магазина за военни стоки, които ги продават най-вече на студенти и спортисти. Попитахме и военната полиция в лагера Хедингтън дали можем да поговорим с някои поделения. Намерихме и кожа под ноктите му, на която направихме ДНК-тест. Резултатът ще е готов след няколко дни, въпреки че трябва да проверим дали не е на приятелката му.