Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Разбирам — каза Тери.

Над тях се чу тропане. Вероятно Джулия беше станала.

— По-добре да си вървя.

— Но ще стоиш далече от него — настоя той.

— Разбира се. Предупреждението беше излишно, повярвай ми.

След като чу това, той изглеждаше удовлетворен.

Половин час по-късно Триш дойде. Беше хубаво момиче с много красива руса коса, толкова мека, колкото кашмирения ѝ пуловер, и перлено колие около врата си, бяло като прекрасните ѝ бели зъби. Можеше да бъде продукт на всяко от скъпите девически училища: начинът, по който отмяташе косата си назад, напомни на Тери за Джайлс Чокър. Тя вкара стар черен велосипед в антрето и го подпря на стената с умело движение, огледа се и се усмихна.

— Брей, я гледай. Едвам разпознах това място. Сега изглежда почти обитаемо.

— Благодаря ти — каза Тери и осъзна, че ѝ стана симпатична. Човек веднага можеше да види какъв е бил животът ѝ и какъв щеше да бъде за в бъдеще. Няколко години във Фулхам, работа в офис и разходка до провинцията през уикендите, после брак с банкер, преместване в провинцията, където да отгледа децата си и да се грижи за кучетата си; синовете ѝ щяха да учат в старото училище на баща си, а дъщерите ѝ — изпратени в някое училище, което ѝ напомняше за нейното собствено. Но въпреки това от нея лъхаше искреност, която я правеше привлекателна.

— Искаш ли да разгледаш къщата?

— С удоволствие.

Тери я разведе.

— Това беше нашата стая — обясни Триш, когато стигнаха спалнята на Тери. После тя видя Гинес и котетата, сгушени на леглото и нададе радостен вик.

— О, Писи Галор, ето къде си била. Ти си станала майка.

Гинес я разпозна и се остави да бъде погалена.

— Толкова се радвам, че е добре. Толкова много я търсих, когато… когато всичко се случи, но тя просто беше изчезнала.

В това имаше логика: ако Гинес беше изгорена с поялника в нощта на убийството, тя вероятно е избягала. В момента, когато е събрала смелост да се върне, къщата вече е била празна.

— Защо пък ти? — попита Тери с любопитство. — Нали е била на Хю?

Триш седна на леглото и взе Гинес в скута си да я погали.

— Почти. Може да беше на Хю, но аз ѝ купувах храна, аз ѝ чистех, аз ѝ купих нашийник срещу бълхи, аз ѝ пълнех купата с ядене, хранех я и я пусках навън. Хю харесваше идеята за талисмана, но той изобщо не се грижеше за котката.

— Като всеки мъж — каза Тери със съчувствие. Триш я погледна с любопитство. Тери осъзна, че това беше грешка. Момичето не беше скрита феминистка. — Може би просто е бил мързелив? — предположи тя.

— Мързелив, егоистичен, безотговорен, антисоциален. Такъв беше Хю — въздъхна тя. — Да живеем заедно беше една от великите му идеи. Бяха близки с Роланд, моя приятел. Трябваше да бъде нещо като комуна без хипита. Щяхме да организираме празненства.

Интересна идеология за една комуна — помисли си Тери.

— Не се ли получи? — попита тя.

— Оказа се, че другите не могат да готвят. Нямах нищо против, но те дори не си миеха чиниите. И винаги аз излизах през нощта, за да купя тоалетна хартия, когато ни се свършеше. Роло се държеше добре с мен, но другите ме третираха като чистачка.

— Карахте ли се?

— Всъщност не. Хю ставаше страшен, щом някой се опиташе да се оплаче за нещо. Затова дойдох днес, като ми се обади. Всеки казваше колко готино момче бил, как пиел, как играел и как всички го харесвали. Е, аз не го харесвах.

Мисля, че беше отвратителен. Голямо облекчение е да мога да говоря с някого за това. Роланд още не иска да чуе и дума против него. Мисли, че е грях да се говори лошо за мъртвец.

— Имаше ли нещо, което той е направил, независимо че си била против? — попита Тери.

Триш се облещи.

— С кое най-напред да започна? Той много се разсърди, щом разбра, че аз не бях от неговите почитателки. Или например, когато веднъж се върна пиян и аз му се скарах, че е оставил мивката, пълна с мръсни чинии. Той извади своите чинии и се изпика отгоре им. Онзи секс-маниак, приятелят му Джайлс, беше заедно с него и го подстрекаваше. Мислеха, че е смешно.

— Имаше ли много приятелки?

— Приятелки? — тя изсумтя. — Не приятелки. Предимно курви и момичета за една нощ. Не че не изглеждаше добре, но никога не излизаше с някоя повече от няколко седмици. Господи, да беше видяла повечето от проститутките, които излизаха от стаята му сутрин — тя смутено се засмя. — Веднъж беше с истинска проститутка. Някаква, която всъщност работеше в кухнята на университета. А и имаше връзка с жената на преподавателя.