Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тя леко се усмихна.

— Не, още от Средновековието.

— Добре. Просто ми мина през ума. Имаш ли тебешир вкъщи?

Тя поклати глава.

Чуха се сирените на полицейските коли и сини снопове светлина изпълниха стаите без пердета. Малката ѝ къща изведнъж се изпълни с мъже и една униформена полицайка, на която Джъдлър тайно кимна да се оттегли и да помогне на колегите си в другата стая.

— Не мърдай оттук — той я остави за момент и се върна с малък тампон за печати в кутийка, която приличаше на детски комплект за подпечатване.

— За отпечатъци — обясни ѝ.

Постави пръстите ѝ един по един върху тампона, като ги въртеше от всички страни, за да могат добре да се напоят с мастило и после внимателно ги наложи върху лист хартия. Беше особено успокояващо да се остави в неговите ръце.

В стаята влезе полицай.

— Свършихме, сър.

— Изтрихте ли го?

— Още не.

Джъдлър посочи с глава.

— В мивката има мокър парцал.

Не е мъж, който много говори — осъзна Тери.

Той внимателно я погледна.

— Мога да оставя тази нощ тук една полицайка — предложи той. — Поне за малко.

Тери поклати глава.

— Не можеш ли ти да останеш?

— Дежурен съм — обясни ѝ той. — А и това е задължение на някой униформен. Те ще са будни цяла нощ. Смяната им свършва сутринта.

И двамата знаеха, че тя имаше предвид друго.

— Нямам нужда от никого. Наистина. Преди обаче да си тръгнеш, искам да ти кажа нещо, което не съм ти споменавала.

— Да?

— Нека сключим сделка. Искам да ми кажеш как е умрял.

— Няма да сключвам сделки — отвърна ѝ хладно той, за да избегне повече въпроси.

Тя го погледна подигравателно.

— Не те моля да се съгласиш на споразумение. Моля те да ми разкажеш подробностите около смъртта му. Както можеш да се досетиш, мога да ги науча от всеки архив на стари вестници.

— Сигурна ли си, че искаш наистина да знаеш?

— Да.

Погледна я и после взе решение. Отиде в съседната стая, изчака я да го последва и посочи към мястото под прозореца.

— Бил е намерен тук — посочи той, — но чак на следващата сутрин, когато един от неговите съквартиранти, Роналд Данрутър, си е помислил, че Хю ще изпусне влака и е дошъл да го събуди. Той усетил мирис на изгоряло, но предположил, че е от партито.

— Продължавай — настоя Тери.

Полицаите си тръгваха. Един от тях извика:

— Лека нощ, сър.

Джъдлър им махна с ръка и продължи:

— Хю Скот е лежал по лице чисто гол. На практика е бил залепен към леглото от собствената си кръв. Един поялник, включен в контакта на стената, е бил вкаран със сила в ректума му и е разкъсал долните му вътрешности, като е изгорил всички артерии и органи на тялото в радиус от седем милиметра около раната. Умрял е от шока, от загубата на пръв и от частичното задушаване. Убиецът вероятно е седял на врата му, за да не може да му окаже съпротива. От тестовете на останките от трупа, патологът определи, че смъртта е настъпила между полунощ и пет часа сутринта. За последно са го видели към един и половина, когато партито е било към края си.

Тери кимна.

— Както казах, той не е могъл да се съпротивлява на убиеца, който седял на гърба му, но патологът все пак е открил такава силна концентрация на алкохол в малкото кръв, която му беше останала, че едва ли е могъл да направи нещо повече, освен да се олюлява насам-натам и да пее пиянски песни. От изследванията на пениса му смятаме, че е имал полово сношение същата вечер, макар че следите от сперма може да са последица от шока на простатата, докато е изгаряла. Нямаше следи от влизане с взлом, а и от разпитите на другите обитатели на къщата стана ясно, че обикновено не са заключвали вратата — той я погледна. — Както правиш и ти.

— Утре ще купя нова ключалка, резета за прозорците, верига и всичко останало.

— По поялника нямаше отпечатъци. Убиецът вероятно е бил с ръкавици. Бил е стандартен поялник, двадесет и пет вата, същият вид, който може да се намери както в университетската работилница, така и навсякъде другаде. Общо четиридесет и осем различни отпечатъци от пръсти бяха взети в отделните части на къщата. От тях седемнадесет са още неизвестни. Предполагаме, че повечето принадлежат на гостите от партито, но не можахме да ги идентифицираме, защото домакините не бяха правили покани или списък на гостите. Много от онези, които са дошли, са били непознати на тримата оцелели наематели, а вероятно и на Хю.

— А надписът на стената?

— Както вече знаеш, с червило, макар че го държахме тайна до следствието. Беше само думата „ИЗНАСИЛВАЧ“, но червилото е било използвано, за да надраскат раменете и гърба на жертвата. Това е било последното нещо, което убиецът е направил, преди той или тя да си тръгне.