Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Хвърли бърз поглед към очертанията, после я дръпна настрани.

— Обадих се в управлението — каза той спокойно. Още я държеше за лакътя и тя осъзна, че цялата трепери.

— Ще искат да направят снимки и да снемат отпечатъци. Това значи, че на теб също ще вземат отпечатъци. Поисках да изпратят полицайка.

— Не — каза тя бързо. — Искам ти да останеш с мен.

— Разбира се — съгласи се той. — Виж, искам да те попитам за няколко неща, за които съм длъжен да питам. Видя ли нещо? Чу ли нещо? Каквото и да е?

— Не — зъбите ѝ затракаха, когато го изрече. Тя ги стисна здраво, за да спре.

— Идвал ли е някой тук през последните двайсет и четири часа? Някакви посетители? Дори и телефонни обаждания?

Тя се изсмя неудържимо.

— Това е най-смешното нещо, което някога съм чувала.

Той я наблюдаваше загрижено.

— Не се притеснявай, не съм изпаднала в истерия — увери го тя, като спря да се смее. — Тук беше по-претъпкано и от площад „Пикадили“. Имаш предвид от вчера, нали?

— Да.

Тя ги изброи:

— Една приятелка, която срещнах на партито, дойде и преспа тук. Днес дойде едно момиче на име Емили Харис, студентка в „Сейнт Мери“. После се отби Карла Идън. След нея Джулия Ван Глат. После Джайлс, как му беше фамилията, Джайлс Чокър. Брайън Идън. Госпожа Фелбс и дъщеря ѝ от съседната улица. Ти. Легнах по-рано на втория етаж. Някой може да е влязъл, докато съм спяла. У Брайън Идън миналата вечер имаше парти със стотина гости. Всеки от тях, щом ме е видял там, може да е сметнал, че къщата е празна.

— И ти не забеляза нищо необичайно?

— Не — потвърди тя.

Той усети, че още държи ръката ѝ и я пусна.

— Да идем в кухнята. Ще направя чай.

— Не искам чай — каза тя, но той не ѝ обърна внимание. Тя го наблюдаваше как обилно сипва захар в две порцеланови чаши и си помисли: „Той смята, че съм изпаднала в шок.“

„Две чаши — беше следващата ѝ мисъл. — И той има нужда да пийне нещо. Страхува се за мен.“

Стомахът ѝ се сви на топка.

— Кой друг има ключ?

— Никой. Не… не знам. Не съм сменяла ключалката, откакто се нанесох. Всеки би могъл да има. Аз дори не винаги заключвам вратата. Съжалявам.

Той си водеше бележки в полицейския бележник. Щом чу последното изречение, въздъхна, но не каза нищо.

— Може ли да е бил убиецът? — Направи му чест, че не ѝ пробута някаква баналност.

— Възможно е. Не виждам причина да не е. Ти си привлекателна жена, живееш сама и не взимаш никакви мерки за сигурност. Вероятно просто е бил някой смахнат, който е искал да те изплаши.

— Джулия ми каза, че на острова има много воайори.

— Истина е, макар че между воайорството и това има известна разлика.

— О, боже, това ми напомни за… — тя прокара длани по косата си. — Днес получих писмо, по-скоро бележка. В нея беше написано, който и да го е писал, че се любувал, докато ме наблюдавал миналата нощ.

— Къде е това писмо?

— Няма го. Джулия… Госпожа Ван Глат го унищожи. Но всъщност не е могло да бъде написано от воайор. Който и да го е писал, е излъгал. Миналата нощ нямаше нищо за гледане. Казано направо — снощи не правих секс.

— Каза ли това на госпожа Ван Глат?

— Не — Тери сви рамене. — Тя и останалите са помислили, че си тръгнах от партито с човек заради… да де, по тази причина.

Джъдлър погледна записките си.

— Ти каза, че снощи тук е нощувала твоя приятелка?

— Да. Алисън Дакуърт. Тя учи в университета „Сейнт Хю“.

Джъдлър си записа информацията без коментар, макар че изглеждаше замислен.

— Имаш ли представа, кой може да ти изпрати подобна бележка?

— Не съвсем.

Той я погледна.

— Какво имаш предвид?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Беше много кратка, но съм сигурна, че беше написана в ямбични пентаметри. Също като бележката, която ти бе изпратена.

Той си записа това, после взе една книга от купа на кухненската ѝ маса.

— За какво ти е тази книга? — полюбопитства той.

Тя я взе от ръцете му. Беше „Жената-детектив“ на Ан Лигейм.

— Това е един от основните трудове в тази област. Защо да я нямам?

— Както те посъветвах, когато се запознахме, остави детективската работа на полицията.

Тя се изсмя.

— Нищо не разбираш. Това не е наръчник за детективи-аматьори. Това е изследване на криминалната литература от женска гледна точка. Това е обектът на моето изследване, инспекторе.

— О, разбирам. Предположих… Кой друг би могъл да я види?

— Всеки от хората, които споменах. Всички бяха в кухнята, повечето — сами.

— Възможно е някой от твоите посетители да е решил, че възнамеряваш да разследваш лично смъртта на Хю Скот — обясни той. — Още един въпрос. Университетските преподаватели използват ли тебешир? За черната дъска?