Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Истински любител на животните — отсече тя язвително.

— Това, което искам да кажа, е, че той винаги имаше кучета и всякакви животни около себе си. Беше много разстроен, че не можа да доведе лабрадора си в Оксфорд.

— Този клуб даде ли име на котката?

— Да, Писи Галор.

Типично — помисли Тери.

— А искате ли си писа̀ната обратно?

— Ами… малко е сложно. Мисля, че ще ни затворят клуба.

— Предполагам, знаеш, че си има и малки?

Той изглеждаше ужасен.

— Ами да, ние организирахме доста диви партита. Не съм учуден, че Писи Галор е успяла да се присъедини към забавлението.

— Не мисля, че котките го правят за забавление.

— Виж… Ако искаш, ги задръж. Ще ти бъдем страшно благодарни.

— И защо трябва да го правя? — не отстъпваше Тери. — Скъпо е да ги храня, а и къщата ми ще съсипят.

Той изглеждаше объркан.

— Мислех си, че може би…

— О, Господи — изстена Тери. — Само защото съм жена, трябва да се грижа за всичко, което е сладко и безпомощно. И само защото си мъж, си освободен от всякаква отговорност. Добре дошъл в двадесети век, момче. Нещата вече не са както някога.

— Значи няма да ги задържиш? — попита я той неспокойно.

Тя преброи до три.

— Разбира се, че ще ги задържа — процеди тя през зъби. — Всичко друго е по-добре, отколкото да ги оставя на вашите нежни грижи.

Джайлс се ухили.

— Браво, моето момиче.

Тери го стрелна с поглед.

— Кажи го още веднъж — изрече тя ядосано — и ще натъпча всичките котки в дебелия ти богаташки врат.

— Извини ме. Ще ти кажа нещо. За благодарност, ще те поканим на помена на Хю.

— Да бе, страхотно.

— Не, ще бъде забавно. Истинска оргия. Ако ще ни закриват клуба, поне ще го направим с трясък.

— Мислиш ли, че ще бъде проява на добър вкус?

Той кимна с глава и косата падна над очите му. Отметна я назад е бърз жест, като че ли сваляше шапката си.

— О, да. Оргията е точно това, което Хю би искал.

— И ти мислиш, че ще участвам в оргия с теб и приятелите ти?

Той кимна отново и пак повтори жеста, с който си оправяше косата.

— Всъщност аз много те харесвам. Особено сега, както цялата си потна. Това ме възбужда.

Тя го погледна за миг, като преценяваше какви са възможностите. Бърз удар с коляно в слабините. В тясното пространство на банята нямаше как да се измъкне. Но след като всичко беше казано, той все пак си оставаше едно голямо дете. Привлекателни, чаровни, самонадеяни момчета, като него, я бяха влудявали, когато беше несигурна в себе си студентка, но само защото тя не знаеше колко самовлюбени бяха те.

— Благодаря ти за поканата — отвърна тя. — И за двете. Но няма да дойда.

— Може би друг път? — каза той, и за да се отърве от завладяващото му мъжко присъствие, тя промълви:

— Може би.

Той се престори, че пада в краката ѝ от възторг.

— Вън — тя го подритваше и се смееше.

Но щом по-късно се замисли, не беше чак толкова смешно, особено когато той пак отвори външната врата с пърхащи мигли, стискайки в ръка букета с цветя, който Емили беше оставила на тротоара, като мимически актьор, изпълняващ ролята на Ромео.

Този път мина около час, преди да звънне звънецът на вратата и гласът на Джулия Ван Глат да се понесе по стълбището.

Тя уж беше дошла да каже на Тери, че госпожа Фелбс, която живееше на съседната улица, търсеше коте за подарък на дъщеря си, но скоро стана ясно, че истинската причина за посещението ѝ беше да се оплаче от мъжа си. Тери продължи да шпаклова. Без да се притеснява, Джулия седна на тоалетната чиния и се впусна в заплетен разказ за недостатъците на съпруга си, като избягваше летящите пръски мазилка, без да прекъсва излиянията си. Тери подозираше, че щом Джулия я беше избрала за нейна довереница, това изискваше много изпълнени със съчувствие кимвания. Това беше нещо, което Тери откриваше постепенно: както лекарите не могат да отидат никъде, без другите да им разказват за бележките си, така някои жени предполагаха, че един разведен щеше да разбере проблемите в брака им. Според Тери това беше налудничаво, тъй като съветът от някого, чийто брак се е провалил, не можеше да бъде съвет от специалист. Джулия отиде да приготви кафе и се върна с един плик.

— Имаше писмо на изтривалката пред вратата. Искаш ли да го отворя вместо теб. Ръцете ти са изцапани.

— Не, благодаря — каза бързо Тери.

Отвори го и хвърли поглед на съдържанието. Беше бележка от три реда, написана на пишеща машина. На евтина А5 хартия. Нямаше никакво обръщение.

Ще се зарадваш да чуеш, че някой ви наблюдаваше двете миналата нощ. Моля ви продължавайте (и не дърпайте пердетата). Повярвай ми, когато казвам, че малкото ви шоу беше страхотно.