Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тери го прочете още веднъж, по-бавно, търсейки ямбични пентаметри. Повярвай ми, когато казвам, че малкото ви шоу… дъ дъм, дъ дъм, дъ дъм, дъ дъм.

Изведнъж осъзна, че Джулия я питаше нещо.

— Моля?

— Попитах, нямаш ли пердета? — Джулия беше прочела бележката, докато стоеше зад гърба ѝ. Тя я дръпна от ръката ѝ.

— Нямам. Поръчах ги, но ще мине време, докато ги ушият. В „Джон Луис“ ми казаха три седмици и това беше най-бързото, което успях да намеря.

— Аз нямаше да се притеснявам. Сигурно е някой воайор.

— Воайор ли?

— Този район се слави с голямата им бройка. Всички влюбени двойки слизат долу на реката, затова воайорите отиват там, при малката пътечка край брега, с биноклите си. Ако не успеят да намерят нещо край реката, се мотаят из целия остров. Ще ти кажат, че търсят пернат дивеч, но никои не им вярва. Не бих казала, че особено ме интересуват, но аз, Тони Стронг, съм необуздана ексхибиционистка. Дай им знак и ще тичат километри.

Преди Тери да я спре, тя сгъна бележката и я накъса на малки парченца.

— Ето. Това е единственото, което можеш да направиш за тях.

— Нямам много обожатели в моята къща.

Джулия я изгледа насмешливо.

— Скъпа, в Оксфорд няма да ти липсват обожатели. Тук гъмжи от здрави, млади мъже. Или каквото ти харесва.

Значи и Джулия беше от клюкарите. Тери измънка нещо и за да смени темата, попита:

— Като говорим за млади мъже, тази сутрин ме посети една приятелка на Хю Скот.

— Аха. Това обяснява цветята на тротоара. Имаше много от тях след смъртта му.

— Какво момче беше той?

— Хю ли? Не знам. Изглеждаше наред. Трябва да попиташ Брайън и Карла. Те бяха близки с него — тя въздъхна. — В къщата живееха четирима. Роланд и Триш бяха двойка, и Хю и Ани, които не бяха. Всичките бяха шумни и велосипедите отвън също бяха проблем. Хората с детски колички се оплакваха, че няма място за минаване по тротоара. Всъщност, типични студенти.

— Днес някой спомена, че Хю бил от висока класа.

— Да не е било момичето с цветята?

Тери кимна.

— Сополива малка студентка. Какво, по дяволите, знае тя? — изрече Джулия. Тя се подсмихна лукаво. — Ако искаш да разбереш нещо по този въпрос, трябваше да попиташ Карла. Тя го наричаше Хюдж 6 6 Huge (огромен) и Hugh (Хю) — непреводимо игрословие. Алюзия за огромния член на Хю. .

— Не мисля, че е имала предвид… Да не искаш да кажеш, че Хю и Карла са имали нещо помежду си? — попита Тери шокирана.

— О, боже. Аз и тази моя уста — Джулия се замисли за момент. — Носеха се някакви клюки. Това е. Ще помислиш, че сме много любопитни, щом някой е умрял, но има куп други неща, с които да се занимава човек, освен да се рови в личния живот на другите.

Тя се озърна.

— Имаш ли друга тоалетна? Ще се напикая.

— Не. Виж, аз ще изляза.

— О, не се притеснявай. Не съм срамежлива, ако и ти не си.

Джулия се изправи и започна да разкопчава дънките си.

— Не, чакай — Тери излезе смутена от банята и я изчака, докато тя свърши.

— Имам цистит — сподели Джулия, като излезе. — Пих много червено вино миналата вечер.

По-късно, когато Тери се върна да хвърли един поглед на късчетата от отровното писмо, тя осъзна, че Джулия го е хвърлила в тоалетната чиния и после е пуснала водата.

Тя шпакловаше последната стена, когато позвъни петият посетител за деня.

— А, ти ли си? — каза тя.

Ако Брайън Идън беше будувал цяла нощ, това не му личеше.

— Може ли да вляза? — попита той весело.

— Шпакловам. Можеш да се качиш, ако ми обещаеш да не ми пречиш. И те предупреждавам — без номера. Днес вече счупих главата на един мъж. — „Няма да спомена, че жена ти се опита да ме сваля“ — помисли тя.

— Бъди по-внимателна, когато говориш такива неща.

— Защо? — тя тръгна нагоре по стълбите и той я последва, плътно прилепнал зад нея.

— Струва ми се, че побърканите феминистки са първи в полицейския списък на заподозрените.

— Аха. Още една предпоставка. И не се опитвай да кажеш нещо остроумно. Можеш да ме предизвикаш и повярвай, няма да ти хареса.

— Както искаш — промърмори той. Верен на думата си, остана извън банята и я наблюдаваше как работи.

— Всъщност искаш ли нещо? — попита го тя след продължително мълчание.

— Ммм… не съвсем. Забелязах, че си тръгна рано от партито. Само исках да се уверя, че не са те накарали да се чувстваш като натрапница.

Не ѝ хареса накъде бие.

— Съпругата ти беше резервирана към мен — каза тя, като натърти на думата „съпруга“.

Той повдигна рамене.