Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Тя знае, че те намирам привлекателна, но това не я притеснява. Просто смята, че ако спя с теб и се разчуе, това ще се отрази зле на кариерата ми.

Изненадана от откровеността му, тя се обърна, готова да се нахвърли.

Какво?

— Ние имаме отворен брак — отговори той, като наблюдаваше реакцията ѝ.

— Значи, добре е да знаеш, че това въобще не ме интересува.

— Естествено. Напълно разбирам защо, щом си говорила с Шийла. Сърдиш ли се, че бях откровен?

— Никак — процеди през зъби Тери.

— Впрочем, може ли да взема назаем книгата, която ти подарих? Искам да направя справка за издателя ми, а нямам друго копие в момента. Ще ти я върна колкото се може по-скоро.

— Не е тук. В университета е, в личното ми шкафче. Утре ще я взема.

Той поклати глава с благодарност. После си тръгна.

Най-накрая свърши с шпакловката и изчисти отпадъците по пода на банята, но не можеше да я ползва, докато шпакловката и боята не бяха изсъхнали напълно. Реши да позвъни на госпожа Фелбс, жената, за която Джулия ѝ беше казала, че иска коте. Някакво момиченце вдигна телефона и каза, че щели да дойдат веднага да си изберат едно, ако било удобно. Няколко минути по-късно на вратата стояха жена и около седемгодишно момиченце. Не беше трудно да отгатне защо искаха да ѝ подарят коте. Майка ѝ беше бременна и котето явно щеше да компенсира пренасочването на родителското внимание.

— Мисля, че няма какво толкова да се види — обясни Тери и ги заведе при кашона. Очите на котетата бяха вече широко отворени и те имаха по малко козина, но не бяха още достатъчно големи да се движат сами.

— Може ли да ги взема? — попита момиченцето.

— Разбира се. Само ги постави обратно, ако видиш, че майка им се ядосва.

Момиченцето взе едно котенце и го допря с ентусиазъм до бузата си.

— Мамо, искам това коте.

Тери и майката си размениха доволни погледи.

— Сигурна ли сте, че ще ни го дадете? — попита майката.

— Естествено. Доволна съм, че някой иска да вземе едно. Още не можем да го отделим от майката, но ви уверявам, че няма да го дам на никой друг, освен на вас. По-добре помисли какво име да му дадеш.

— Дики! — каза момиченцето, без да се колебае.

— Луда е по книгите на Дорлинг за малкия дракон — обясни майка ѝ. — Нали, скъпа?

— Той не беше голям и не беше висок, драконът Дики беше много, много малък — изпя момиченцето щастливо.

— Е, добре, нека първо проверим дали е мъжко — предложи Тери, като взе котето от момиченцето и го обърна по гръб. — Мисля, че една женска котка едва ли ще е съгласна да носи мъжко име… Трябва да измислиш друго име.

Момиченцето смръщи лице и се замисли дълбоко.

— Ребека.

— Звучи добре — каза Тери. — Нека да е Ребека.

— Защо те наричат Тери? Това не е име на момиче — полюбопитства момиченцето.

— Не бъди невъзпитана — смъмри я майка ѝ.

Тери се засмя.

— Няма нищо. Това е съкращение от Тереза. Майка ми решила да го смени, след като съм се родила.

— Може ли да дойда и да видя Ребека някой път?

— Разбира се. Идвай, когато поискаш.

— Наистина ли може? — попита момиченцето с широко отворени очи.

На Тери ѝ стана ясно, че тя ще идва по-често, отколкото ѝ се искаше, но беше късно да се отмята от предложението си.

— Когато пожелаеш — добави тя уверено.

Беше много уморена. Изпи чаша вино, легна си с работните дрехи и след секунди заспа. Когато се събуди, беше минал девет часът и беше тъмно. Все още замаяна от спането, тя тръгна надолу по стълбите да си приготви сандвич. Забеляза, че вратата на предната стая е отворена, но не се замисли над това. Предишната стая на Хю изпълняваше в момента ролята на килер и беше натъпкана с купища чували с дрехи и кашони с книги. Писи Галор също видя отворената врата. С всеки изминат ден тя отбелязваше с възмутено мяукане всяка промяна, която Тери правеше в стария ѝ дом.

Тери я последва, без да се замисли защо. В тъмнината едва го видя. Беше парче бяла връв, която висеше от една кука на стената и бял гащеризон, който висеше от тавана. Макар че видя тези неща, част от мозъка ѝ казваше, че не беше оставяла нито връв, нито гащеризон в това положение. Запали лампата. Не извика. Викът замря в гърлото ѝ. На стената пред нея, върху тъмните тапети, някой беше начертал с тебешир силует. Беше грубо очертание на фигура, както полицията очертава трупа, за да маркира позицията му. Но който бе нарисувал това, беше добавил еректирал огромен фалос, груб и недодялан, като символ на плодовитостта. На пода пред него лежаха чифт смачкани бикини на Тери, стар чифт, изваден от чувалите с дрехи. Тя едва не повърна. Джъдлър пристигна след десет минути — още едно доказателство колко е малък Оксфорд в сравнение с Лондон. Той опря полицейската си карта на прозореца на входната врата, така че тя да я прочете, преди да го пусне.