Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Какъв цвят беше червилото?

— Огненочервено. Огненочервено, както е подчертано в моя бележник. Доколкото знам, това не е цвят, който носят дами в напреднала възраст. Но червило, което може да се купи във всеки козметичен магазин.

Тя примигна, като усети, че той свърши.

— Това ли е всичко?

— Това е всичко, което мога да ти кажа.

— Благодаря.

— Моля. Какво щеше да ми казваш?

— Емили Харис, момичето, което дойде днес да ме види. Каза, че няколко пъти е спала с Хю.

— Добре — отбеляза си го Джъдлър. Не изглеждаше изненадан. — Ще поговорим с нея.

— Още нещо. Това е само слух, но все пак ще ти го кажа. Карла Идън и Хю май са имали любовна връзка — тя внимателно го погледна, но той не си го записа. Значи вече знаеше. Или слуховете не се брояха.

— Котката е била на Хю. Можеш да се увериш, като поговориш с Джайлс Чокър, приятеля му, който живее в къщата отсреща. И… — тя млъкна.

— Да? — подкани я той.

— Онези бележки. Мисля, че ги е написал Брайън Идън.

— И защо мислиш така? — попита предпазливо той.

Тя отиде до спалнята си и донесе книгата на Брайън Идън за Шели, като му показа краткото посвещение.

— „На Тери Уилямс, която се възхити от моята маска“ — прочете тя на глас.

— Не разбирам — призна ѝ той.

— Дай ми химикала си — тя написа обяснителни бележки, както преди с писмото. — Дъ-дъм, дъ-дъм, дъ-дъм, дъдъм. Ако направиш лека елизия на фамилното ми име, стана идеален ямбичен пентаметър, точно като този в писмата. Пее изненадващо, като се има предвид, че този човек прекарва дните си в изучаване на поетите от Романтизма.

— Това не е доказателство — рече замислено Джъдлър, като почукваше зъбите си с химикала.

— Ами писмото! Сестрите, незнаещи пощада е почти буквален превод на La Belle Dame Sans Merci 7 7 La Belle Dame Sans Merci (фр.) — Красивата дама без милост. — Бел.пр. , поема от Джон Кийтс, съвременник на Шели.

— Хм. Това още не е доказателство.

— Брайън Идън и съпругата му са големи флиртаджии. Предполага се, че Карла Идън е имала връзка с Хю Скот. Така че Брайън е имал мотив да го убие. Написал онази дума на стената и в писмото, за да ти отвлече вниманието — едва като го изрече на глас, тя осъзна колко беше очевидно и ужасяващо. — Фактът, че Хю е имал нещо с Карла, е бил равностоен според него на изнасилване. Той е достатъчно егоцентричен.

Джъдлър беше затворил бележника си и втренчено я гледаше.

— И още нещо. Отидох оня ден да видя преподавателя си. Той на практика ми призна, че по принцип университетът, и по-специално Брайън Идън, се опитват да скрият обстоятелствата около смъртта на Хю Скот. Защо ще го правят, ако той не е замесен?

Криминалният инспектор въздъхна.

— Умна си — призна той.

— Е? Какво ще направиш по въпроса?

— Чакай. Може да си умна, но също си и доста арогантна. Мислиш ли, че сме толкова глупави да не се сетим за всичко това? Разбира се, без поезията. Но първите неща, които търсим при всяка подозрителна смърт са нещата, които са очевидни — секс, любов, пари и ревност. Първият ни заподозрян беше Брайън Идън. Разпитахме го, най-щателно го разследвахме, а после пак го разпитахме. И в резултат, той е един от малцината, чието алиби за нощта на убийството се потвърди сто процента.

— Къде е бил? — поиска да разбере Тери.

Той направи дълга пауза, преди да отговори.

— Участвал е в голяма научна конференция в хотел „Хайят“ в Бирмингам — каза най-сетне. — Казвам ти го, за да те уверя, че не живееш до самия убиец. Това е поверителна информация.

— И Карла ли е била там?

— Тя е с непоклатимо алиби.

— За цялата нощ ли?

— Почти.

— А, разбрах — отбеляза, като съзнаваше, че не иска да ѝ каже всичко. — Това не ме изненадва.

Той повдигна рамене.

— Личният живот на хората не ме интересува.

— Но дори и да не е убиецът, може би е авторът на писмата.

— Това е така. От всичко, което знам за доктор Идън, съм сигурен, че е достатъчно глупав да си мисли, че може да направи такова нещо и да се измъкне безнаказано. Тези университетски типове живеят в някакъв измислен свят.

Тя се усмихна едва забележимо и той продължи:

— Присъстващите правят изключение.

— Не съм обидена.

— Ще поговоря с него да се уверя, че това не е някоя глупава игра, която играе — той понечи да си върви.

Патрулираща полицейска кола беше инструктирана да обикаля всеки път, когато е в района тази нощ.

— Запомни, че ако нещо те безпокои, винаги можеш да ми се обадиш вкъщи. Ето телефонният ми номер — той го написа на визитката си и я остави на масата.