Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Като казвам „той“, имам предвид рицаря-детектив — продължи тя, — защото това важи за повечето детективи, които споменах. Не трябва обаче да забравяме, че поначало в криминалния жанр са преобладавали жените-писателки и главните героини често са били жени. Дороти Сейърс и Агата Кристи създават така наречения Златен век на детективския роман. В наши дни съществуват толкова разнообразни писателки, като П. Д. Джеймс, Рут Рендъл, Патриша Хайсмит. — Тя направи пауза, като осъзна, че нарушава разпоредбите на Редж да говори само за мъртви писатели.

— Това, което е по-неизвестно, е, че жени-детективи в литературата е имало дори преди Конан Дойл да публикува първия си роман за Шерлок Холмс през 1887 г. „Откровенията на жената-детектив“ на Хейуърд и „Жената-детектив“ на Форестър са били публикувани съответно през 1861 и 1864 г. Любопитното е, че техните главни героини са работели за Скотланд Ярд двайсетина години преди полицията за пръв път да назначи там жени.

До известна степен това е така, защото детективската работа е по-скоро следене, отколкото убиване, с други думи, се разчита на традиционните женски добродетели, като любопитство, клюкарство, интуиция и, разбира се, интелигентност.

Окуражена от слабия смях на момичетата в залата, Терм продължи:

— Но аз мисля, че има и нещо друго, нещо, което може по-добре да се обясни, като направим сравнение с рицарските романи.

Някои от вас при изучаването на „Изгубената земя“ ще се сблъскат с теорията, че самите рицарски романи са фолклорни останки от по-стара литературна традиция, а именно митовете за смъртта и прераждането, които са съпровождани първите религиозни ритуали на човечеството. Тази религия е издигала в култ жените: целта ѝ е била да осигури плодородието на земята. Ако се вгледате внимателно в някои детективски романи, ще можете да различите слаб отзвук от същата разказвателна структура. Да вземем само един пример — Мис Марпъл на Агата Кристи е описана в духа на английската провинция, съвременна вълшебница, непрекъснато сравнявана от самата авторка с Немезида, богинята на справедливостта и отмъщението в гръцката митология. — Тери хвърли бърз поглед на местата пред нея и видя, че публиката ѝ беше оклюмала. Едно момче явно спеше, опряло глава на папката си.

— Накратко — заключи тя — имаме убедителен аргумент да разглеждаме криминалния жанр в основата си като женски, затова и той е толкова примамлив за жените-критици днес. Това е темата, върху която ще работим следващите седмици, и се надявам, че може би повече от вас ще се присъединят. Имате ли въпроси?

Никой нямаше въпроси. Те вече прибираха записките в папките си и подреждаха книгите в раниците си.

— Поздравления — каза Мо, когато всички си бяха отишли. — Беше страхотна.

— Не, не бях. Бях дяволски нервна и малко се изхвърлих като за първокурсници. Всичко, което искат от мен, е да мина набързо през съдържанието на книгите, за да им спести труда да ги четат сами. Истинската работа е в индивидуалните часове с всеки студент.

Те слязоха по бетонните стълби на факултета и излязоха навън. Примижаха под ослепителния блясък на слънчевата светлина.

— Какво искаш да правиш този ден? — попита Тери. — Аз не съм планирала нищо.

Мо сви рамене.

— Сега съм туристка. Какво правят туристите тук?

— Е, ние сме до университетския парк, ако имаш желание за разходка. Реката е ей там, а и денят е приятен. Можем да се разходим и да поседим на слънце, докато решим какво да правим после.

— Звучи ми добре.

Докато се разхождаха из парка, Мо взе ръката ѝ в своята. Заедно те представляваха поразителна гледка и Тери чувстваше удивените погледи на студентите от мъжки пол, изтегнали се на тревата. Тя се почувства неловко и беше доволна, когато Мо си дръпна ръката, за да си сложи слънчевите очила.

Сега между тях имаше дистанция, която тя почувства, че до голяма степен беше по нейна вина. Въпреки че бяха разговаряли по телефона, не беше същото, като да споделяш една къща. Телефонните разговори, според нея, бяха не по-различни от лошия секс. Едната от тях започваше първа да разказва какво е правила и чак тогава идваше ред на другата. А сега се появи и друго усложнение, което никоя още не беше споменала — как ще спят тази нощ.

Над хълма пред тях около дузина мачти от цял свят се поклащаха във въздуха, като пики на турнир. Мо се учуди, докато не стигна до брега и видя, че реката под тях беше пълна с лодки. Водата беше висока, а повечето от лодкарите изглеждаха неопитни.