Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Ами покани я тогава — предложи Тери закачливо.

Мо се престори на шокирана.

— И за двете ли? Няма да играя втора цигулка.

— Можеш да я заведеш в празната стая.

— Аха, празната стая.

Тери сметна, че е по-добре да не казва нищо.

— Стаята за гости. Стаята за гостите, които отсядат през уикенда.

— Сложих легло в нея. Зависи от теб, Мо. Наистина. Ако искаш довечера да спим и двете на едно легло, аз нямам нищо против. Не искам да загубя най-добрата си приятелка — изрече тя забързано.

— Без секс ли?

Тери не каза нищо.

— Между другото, боядиса ли стената? Заличи ли нашето творение?

Тери се протегна, взе ръката на Мо и я целуна, без да мисли какво ще си кажат останалите.

— Не, оставих го. Ще бъде там, докато аз живея в къщата.

— Благодаря ти — рече Мо. Тя се пооживи. — Хей, мислиш ли, че трябва да се подпишем под него?

Накрая си легнаха поотделно, но през нощта Тери се събуди от топлината на тялото, което се промъкна в леглото при нея. Мо измърмори, че сънувала лош сън. През остатъци от нощта те се сгушиха доволни. Когато имаха нужда един от друга, и двете знаеха, че между тях съществува здрава приятелска връзка.

Беше след полунощ, когато Едуард Пиърс влезе в гимнастическия салон на сградата, където се съхраняваха лодките. Беше работил над есето си цяла вечер и бе твърде развълнуван, за да заспи.

Набързо свали горнището на анцуга си и взе няколко гири. Щом загря, се прехвърли на ергонометъра и постепенно увеличаваше скоростта, докато наблюдаваше работещото пред него колело и движението на седалката, която се мърдаше напред-назад при всяко движение. Скоро вратът му лъсна от пот.

Реши да почине. Точно тогава вдигна глава, защото му се чу някакъв шум. Тренировъчната зала беше отделена от другите помещения в сградата с големи семпли стъкла. Сградата представляваше склад, в който се съхраняваха лодките, обърнати наопаки и подредени върху стойки. Не беше запалил главното осветление, а само това в гимнастическия салон. Напрегна се да види нещо в тъмното помещение до салона и му се стори, че съзря фигура, която го наблюдаваше. Но не беше сигурен.

— Има ли някой? — извика той. Гласът му прозвуча тънък и хленчещ и отекна в голямото помещение.

Отговор нямаше. Тъкмо щеше да се върне обратно към упражненията си, когато едра фигура изскочи от тъмнината.

— А ти ли си?

— Добър вечер, синко — поздрави го Роди. — Защо си тук толкова късно?

— Обичам да тренирам, преди да легна — отвърна Едуард. — Нали нямаш нищо против?

— Не, синко. Тъкмо щях да заключвам, но ще те изчакам. Моля, продължавай.

Едуард се обърна и продължи упражнението на уреда, но му беше неловко, когато Роди го наблюдаваше.

— Започваш да дърпаш много рано. Ето, ще ти покажа кога.

Роди сложи ръка върху голия гръб на Едуард и го буташе, щом той трябваше да се плъзне напред по движещата се седалка.

— Много добре — похвали го той след малко. — Усещаш ли разликата?

— Да — отвърна задъхано Едуард.

— Добре. Достатъчно за днес. По-добре си почини.

Роди запали цигара, докато Едуард дишаше запъхтяно и рече:

— Не съм те виждал от известно време. Късно идваш, нали?

Едуард кимна, като още дишаше учестено.

— Имам много за учене — произнесе той на един дъх. — Трябва да настигна останалите. Смених си специалността.

— Чух. На мястото на Хю Скот, нали?

Едуард кимна отново.

Роди постави ръка на рамото му.

— Не е лесно да вършиш две неща наведнъж — учене и гребане — каза той със съчувствие. — Но ще ти кажа едно нещо. Ако продължиш с гребането, имаш голям шанс да влезеш в първата лодка.

— Наистина ли? Това е страхотно — каза Едуард. Той мислеше какво ще каже на стареца. „Виж. Мога да си сменя специалността и да вляза в лодката.“

Роди продължи, сякаш четеше мислите му:

— Нали баща ти беше гребец? Помня го Пиърс. Не беше ли на петдесет и пет? Ти ще бъдеш добър поне колкото него.

Със свободната си ръка той разроши мократа коса на Едуард. После неохотно рече:

— Но сега си върви. Трябва да заключа.

Той наблюдаваше как Едуард си облече горнището на анцуга, извади връзка с ключове от джоба си и му кимна за иска нощ, докато излизаше през вратата.

В понеделник сутринта, в единадесет часа, Джъдлър имаше среща с Брайън Идън и адвоката му в полицейското управление. Той бутна писмото на бюрото пред него и зачака.

Идън го прочете и спокойно го подаде на адвоката.

— Какво искате да знаете, инспекторе?