Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Значи, ако Идън е написал писмото и все още сме убедени, че не е замесен в убийството, докъде ни води това в разследването на убийството?

— Имаме и надписа на стената. „Изнасилвач“ и употребил на червило навеждат на мисълта, че е жена — отбеляза небрежно Джъдлър.

— Почакай. Ами ако думата „Изнасилвач“ се е отнасяла по самия убиец, а не до Скот? Нещо като подпис, а не обвинение — предположи Джейн. — Скот може да е бил изнасилен, преди да е убит. Поялникът може би е разрушил всички следи от това. Кой знае, убиецът може би е знаел за ДНК-теста и преднамерено го е убил с поялник, за да избегне теста.

— Много добре — каза Джъдлър. — Сега ще се върнеш да провериш всички досиета за насилствена содомия през последната година. Търси нещо, което да има връзка със Скот. И кажи на Боб да отиде при патолога и пак да направи най-щателно изследванията.

— Остава червилото. Може да е на някой от гостите на партито.

— Това ужасно парти. Добре, нека още веднъж да проучим гостите. Студентите са се върнали, така че ще е по-лесно, отколкото преди шест седмици. Искам плакати, обръщение по телевизията, молба за съдействие към ректорите на университета. И отново провери всички приятелки на Скот, за да видиш дали някоя от тях не е носела такова червило.

Майлс Ламбърт седеше в залата, без да чува и дума от лекцията. От два дни не беше напускал стаята си. Той преживяваше изнасилването отново и отново. То се въртеше главата му като безкрайна филмова лента. Всеки път образът ставаше все по-вял и по-неясен, но още заличаваше всичко останало. Понякога той се хващаше, че си измиел: алтернативни сценарии — какво щеше да стане, ако беше хукнал да бяга, или се беше съпротивлявал, или беше приятелски настроен, или пък носеше оръжие, или беше предложил на мъжа да му духа. Понякога се усещаше, че гледа лентата като порнофилм и се възбуждаше. Това беше ужасната част — подозрението, че изнасилвачът е бил прав, като каза, че се е наслаждавал толкова, колкото и той самият. Това беше срамно. Но беше също така, по някакъв странен и ужасен начин, най-хубавата част. Понякога той си се представяше в ролята на изнасилвача, маскиран и въоръжен, който се приближаваше крадешком към някой безпомощен и го изнасилваше зверски. Или пък как гледаше непознати в библиотеката и си ги представяше как яростно го влачеха и изнасилваха. Тогава се възбуждаше и започваше да трепери, като захлупваше глава в ръцете си, докато възбудата отмине.

Веднъж хетеросексуално момче, което беше прелъстил и с което беше спал, му каза след това, че е отвратителен педераст, защото бил готов да направи всичко заради секса. Той го беше пропъдил от мислите си, но сега си спомни за него и се зачуди дали наистина беше различен от другите хора. Сигурно никой друг нямаше да реагира по този начин, след като е бил нападнат. Изнасилените жени, беше чел, че се чувстват засрамени и отвратени. Но това беше нещо различно: те се срамуваха от случилото се, не от начина, по който бяха реагирали.

Страхуваше се и да не е пипнал СПИН. Трябваше да си направи кръвен тест и не беше сигурен какво ще се случи, ако отиде при университетския лекар и поиска да му го направят.

Изведнъж осъзна, че ръководителят му и неговият помощник Дейвид го гледаха.

— Извинете, какво казахте? — попита той.

Ръководителят му въздъхна.

— Попитах те дали си се готвил върху произведението „Principia“ на Мур — измърмори той кисело.

Той беше прикрит хомосексуалист от тридесет години, който не можеше да скрие неприязънта си към безочливите млади гейове, които пристигаха в Оксфорд с късо подстригани коси и обеци.

— Но ти със сигурност мислеше за нещо доста по-важно от философия на етиката.

— Съжалявам — измънка Майлс. — Сега вече слушам.

Джулия Ван Глат се отби при Брайън и го завари в отвратително настроение. Пиеше китайски чай и пушеше малки пури.

— Много хубаво. И аз бих изпила чаша чай.

Когато той не се помръдна, тя сама сложи чайника.

— Какво те е разстроило така?

Той посочи с пурата към стената.

— Тази кучка в съседната къща разправя разни истории за мен.

— О, скъпи, виждам, че вече не ти е любимка — добави тя дяволито. — Някой ми дължи голяма услуга.

— Защо?

— Защото някой ѝ беше написал една глупава бележка, която аз скъсах и хвърлих в тоалетната.

Той изсумтя.

— Познавам те, Брайън Идън. Наслаждаваш се на предизвикателството, нали? — тя пресуши чашата си. — Наминах да видя дали ти се е приискало нещо. Дорлинг — или може би трябва да го наричам Дики Драконлинг — все още отказва да изпълни съпружеските си задължения.