Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Като капак на нейното неудобство, никой от мъжете край нея не притежаваше никакво умение да води разговор и всички бяха неспособни да я приобщят, освен ако не се брояха случайните жадни погледи, които хвърляха към бюста ѝ. Не че имаше желание да се включи в спора им: най-големите умове изглеждаха заинтересовани единствено в дискутирането на университетските клюки и се оплакваха един на друг. „Толкова — помисли си тя — за Редж и неговата Красота, Истина и Доброта“.

Естествено, убийството на Хю Скот беше най-горещата тема в дискусията им.

— Чувам, че някои от нашите възхитителни студенти са се обявили срещу продажбата на къщата, в която е извършено убийството — отбеляза геологът.

Тери наостри уши.

— Защо? Да не би да искат да я задържат? — попита някой от отсрещната страна.

— Не, не е това. Те по-скоро са загрижени за постъпленията. Над сто хиляди лири, които смятат, че трябва да се вложат отново в студентски жилища.

— Това е смешно — подигра се математикът. — Парите са на „Сейнт Мери“, а не техни. Както и да е, сега е абсурдно да се купува.

— Обаче имат морални доводи. Един студент е убит и нашият отговор е да продадем къщата, като по този начин тласнем повече студенти към съмнителната безопасност на крайпътните хотели.

Математикът сви устни.

— Под морал разбирам, че имаш предвид емоционалност, а не етичност.

— Нямам предвид нито едно от двете. Имам предвид, че след като не сме задължени от закона да им осигуряваме жилища, поне сме задължени да им осигуряваме безопасност… Има, разбира се, и практическо измерение: ако студентите се обидят и започнат да упражняват натиск върху университета за повече къщи, накрая те ще ги получат със силата на численото си превъзходство, което в последна сметка ще означава по-малко пари за изследвания и стипендии за научна работа.

— Това място щеше да бъде къде-къде по-хубаво — намеси се математикът, — ако изобщо нямаше студенти.

Тери имаше усещането, че това бяха изтъркани доводи — пълнеж, който позволяваше на участниците да се отдадат на ритуалното чесане на езици.

— Ние всички сме студенти — присъедини се отново геологът. — Още повече, че тези, които ще седнат на тези места в бъдеще, също ще са били студенти.

„Във всеки момент — каза си Тери — ще изкрещя заради безсмислеността на целия този разговор“. Но не го направи. Вместо това сдържа прозявката си.

Чиниите от пудинга бяха отсервирани. Тя съзря Брайън Идън, който стана от другата страна на масата и тръгна към нея, като държеше чаша с вино. Той потупа човека, който седеше срещу нея по рамото.

„О не — помисли си Тери — това е като капак на всичко“.

— Вие се отегчавате, госпожо Уилямс — каза важно той.

— И по тази причина аз, като се позовавам на правило номер тридесет и осем от университетския правилник, ви моля да разменим местата си — обърна се той към преподавателя срещу нея.

— Гледай си работата, Брайън — каза раздразнено преподавателят. — Няма такова правило.

Но такава беше силата на личността на Брайън, че той въпреки това стана и отиде на неговото място. Геологът и математикът седяха мълчаливо и наблюдаваха предпазливо Брайън.

Той не ги погледна, а се обърна направо към Тери.

— Напоследък не съм те виждал. Трябва да се отбиеш да ни видиш.

Тя се опита да се усмихне любезно.

— Благодаря.

— Ние обсъждахме твоя бивш съсед, Брайън, горкичкия! — каза геологът. — Тъкмо споменах, че ужасната му смърт…

Брайън го прекъсна, като продължаваше да се усмихва, впери поглед в Тери и започна да цитира:

— Не мога да позная този стих — каза геологът.

Тери продължи цитата:

Брайън остави чашата си на масата и започна да я аплодира бавно и иронично. Това накара няколко глави да се обърнат към тях и да се заслушат.

— Браво. Не знаех, че си почитателка на Шели. Или това е благодарение на книгата, която ти подарих?

— Не бих казала, че съм почитателка — каза тя. — Ако трябва да бъда напълно откровена, намирам, че е трудно да се възхищавам на поезията му, когато презирам неговия морал.

„По дяволите — помисли си тя — този «прецизен» математик ще ми каже, че нямам предвид морал, а етика“.