Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Разкажи ми — каза тя, като се освободи от хватката му и седна.

— Преди години създадохме център за помощ на претърпели насилие в полицейското управление „Сейнт Олдгейт“. Нали знаеш — удобни дивани вместо бюра, специална стая за прегледи, отделен вход. И целият персонал се състоеше от жени-полицайки. Целта беше да се създаде по-малко плашеща обстановка.

— Е, и какво стана?

— Може би не е чудно, че в центъра развиха малко антимъжко отношение. Както и да е, помолих да бъдат прегледани докладите за сексуални нападения срещу мъже и се оказа, че има един случай отпреди няколко седмици. Млад мъж дошъл в центъра и казал, че бил изнасилен. Отпратили го. Обяснили му, че центърът е само за жени и че трябва да докладва за нападението в полицейското управление. Всъщност центърът не беше създаден да помага само на жени. Явно персоналът там сам си е извадил такова заключение. Няма подадено оплакване в криминалния отдел, така че, както се предполага, той е решил да се откаже. Не съм учуден, след като са се отнесли с него по такъв начин. Но когато моята помощничка е говорила с тях, служителката от центъра, регистрирала посещението, си спомнила, че първоначално го е взела за травестит или гей, защото е имал червило по лицето си. Но не го бил поставил добре, а бил нацапан по цялото лице.

— Господи. Значи ти мислиш, че изнасилвачът го е намазал с червило по лицето?

— Да, напълно е възможно.

— И ще разкажеш всичко това на пресата?

— За бога, не. Единственото нещо, което полицията никога не прави, е да си извади мръсните дрехи на показ. Не, в центъра бяха мъмрени и им беше наредено следващия път да вземат полицай, когато при тях отиде пострадал мъж. В изявлението пред пресата ще помоля за помощ всеки мъж, който е бил изнасилен или е жертва на сексуално нападение в Оксфорд, и ще призова всички студенти, които са били партито за края на семестъра. Все още не сме идентифицирали повечето отпечатъци.

— Защо не ми го каза снощи?

Ричард изглеждаше озадачен.

— Защо, трябваше ли?

Тя се изсмя с явно раздразнение.

— Защото аз ти дадох тази идея. И защото съм замесена.

— Как така си ми дала тази идея? Това беше идея на един от моите подчинени. Ти си извън всичко това.

— Извън всичко това? Как мога да бъда извън него? Нали още живея тук?

— Виж, Тери. Ако аз си мислех, че по някакъв начин си замесена в това разследване, нямаше да съм тук. Нямаше да мога да съм тук. Щеше да е против правилата. Твоето участие свърши. Останалото е работа на полицията, която дори не трябва да обсъждам с теб. Полицията не гледа с добро око на разговорите в кревата, нали знаеш.

— Разговори в кревата — каза презрително. — Нали това е разговор в кревата?

— Наистина не разбирам какво толкова те подразни — каза той, докато ставаше от леглото и се протегна да вземе вратовръзката си. — Повечето съпруги на полицаи са изключително доволни, ако мъжете им не носят работата си вкъщи.

— Прости ми, ако съм се въздържала да ти посоча очевидното — каза тя кисело.

Тя пак си легна и не му обърна внимание, докато той се обличаше. Когато я целуна за довиждане, тя му позволи само символична целувка по бузата, преди да си обърне главата на другата страна.

Тори седеше между един от най-умните математици в страната и един от най-видните геолози в света и копнееше да бъде другаде. Дори ако седеше четири метра по-надясно, щеше да се чувства несъмнено по-добре: тогава щеше да е сред група развеселени професори по музика и богословие.

Да си поканен на такъв прием беше един от професионалните рискове за една аспирантка в Оксфорд. Студентите, които готвеха докторантура, бяха канени, като ги редуваха, но толкова много от преподавателите бяха гейове, неженени или имаха неподходящи любовни връзки със студентите си, че даже когато и партньорите им присъстваха, за да има баланс между двата пола, това беше невъзможно, ако не идваха по-често момичета като Тери, вместо колегите ѝ мъже.

Храната, естествено, беше ужасна. Нямаше изобилие от печени патици, пълнени с пастет от гъши дроб, защото университетът „Сейнт Мери“ беше един от най-бедните. И дори и да имаше, фирмите-доставчици, които отговаряха за университетските кухни, щяха да ги направят с вкус на агнешки котлети. Основната им работа беше да готвят за двеста студенти на възможно най-ниска цена; изисканата кухня не беше част от задълженията им.

Във всеки случай едни хубаво приготвени ястия за тези около нея щяха да бъдат само загуба на време. Тери се опита да не обръща внимание на математѝка, който непрестанно си пъхаше пръста в ухото и го въртеше винаги когато отпиваше от виното си. Тя погледна към чашата му и беше отвратена както от мръсната зацапана с мазнина чаша, така и от тялото му.