Джей Баркер - Шестото покварено дете

– Днес се запознах с него – отвърна Наш. – Защо?

Пул все още не го поглеждаше.

– Уорник се обади на кмета, кметът се обади на моя шеф и за по-малко от пет минути ми беше заповядано да включа и теб в това разследване. Десет минути преди това специален агент Хърлес искаше да те тикна в ареста заедно със Сам. Някой очевидно разполага с нещо, с което притиска някого. Иначе не мога да си обясня подобно светкавично развитие на нещата.

Пул се изправи, приближи се до първата дъска и посочи трите думи, написани до информацията за Артър Талбът – „Приятел с кмета“.

– Вероятно Сам е написал това – каза Наш. – Знаем, че Талбът е играл голф с него. Правил е и дарения за кампанията му. Неговите сделки с недвижими имоти са били доста мащабни. Не мога да си представя как биха се осъществили, ако кметът не е бил намесен по някакъв начин.

– Успяхте ли да го свържете с нещо незаконно?

Наш поклати глава:

– Нищо не можахме да изровим. Пък и не знам някой да е търсил сериозно. В крайна сметка се бяхме съсредоточили върху Талбът, не върху кмета.

– Мислех, че си тук, за да играеш ролята на негови очи и уши – изрече с равен глас Пул.

Наш се подсмихна:

– Ако това е истина, значи е избрал грешния човек. Не говоря с него.

Пул замълча за момент, след това каза:

– Има ли нещо, с което да те притиска?

Този път Наш направо се изсмя:

– Мислиш, че ме изнудва ли?

Пул сви рамене.

– Изключено! – настоя Наш. – Няма нищо срещу мен. Чист съм като сълза.

Пул отвори уста, за да отвърне, но вместо това се прокашля и каза:

– Дай да се съсредоточим върху случая.

– Да, прав си.

Пул потропа няколко пъти ритмично по облегалката на стола и след това отново се вторачи в дъските.

– Преди няколко часа получих телефонно обаждане от шерифа в Симпсънвил, Южна Каролина. Намерила тяло на мъж, поставен в молитвена поза на стъпалата пред съдебната палата, точно както двете жени, които открихме тук. Око, ухо и език – премахнати и поставени в три бели кутийки, вързани с черна лентичка и оставени до тялото. Наблизо са били изписани думите „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“. Бил е покрит с бяло прахообразно вещество, също като жените при нас. Не съм се чул още с лабораторията, но мисля, че вероятно е сол.

– Мамка му! Това значи, че днес имаме четири трупа – каза Наш.

– Как четири?!

– Клеър ми се обади. При нея има тяло на някой си д-р Станфърд Пенц. Открили са го в кабинета му в болница „Строгър“. Абсолютно същото като останалите кутийки, бял прах и така нататък.

– Ами фразата?

Наш кимна.

– „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“, написано на кочан с рецепти върху бюрото му.

– Нещо на челото му?

– Не, и това е единствената разлика.

Пул се замисли, после каза:

– Цялата болница е под карантина. Установили ли са час на смъртта? Как някой би влязъл там?

Появиха се трима агенти и се заеха да опаковат всичко и да трупат кашони до вратата.

– Оставете дъските – разпореди Пул.

Те кимнаха и продължиха работата си.

Пул отново се взря в предната част на стаята.

– Четири тела, открити в рамките на броени часове едно след друго. Две тук, в града, едното в болница, поставена под карантина, друго в град на хиляда и сто километра от нас. Това не може да е дело само на Бишъп.

Наш придърпа стол и седна зад Пул:

– Знаем ли самоличността на мъртвеца в Южна Каролина?

Пул кимна:

– Мъж на име Том Ланглин. Човекът, който е написал доклада за палежа в къщата на семейство Бишъп през деветдесетте. Пенсиониран пожарникар.

– Разполагаме ли с доклада?

– Все още е в Южна Каролина. Успях да му хвърля само бегъл поглед. – Пул отметна глава и притвори очи. – Август 1995 година. Доста преди моето време. Умишлен палеж без всякакво съмнение, отсъдили са още на място. Том Ланглин го е записал в доклада си. Сега е пенсионер, но все още живее в района. Мога да те откарам до тях, ако мислиш, че ще ти е от някаква полза. Според него цялата околност смърдяла на бензин от километри. Докато пожарната пристигне, от къщата не било останало почти нищо. Открили три трупа вътре – и трите на мъже. Причината за смъртта не била установена със сигурност заради огъня. Един оцелял – Ансън Бишъп, на дванайсет години. Бил отишъл за риба на езерото и се върнал, когато отдалече забелязал дима. Една от теориите е, че сред жертвите е баща му. За палежа била заподозряна майка му, която, както изглеждало, била изчезнала. Обявили я за издирване, но никога не била открита. Караваната зад къщата принадлежала на Саймън и Лиса Картър. Те също изчезнали след пожара. Момчето било изпратено в Терапевтичния център в Камдън, недалеч оттук. – Пул отвори очи. – Това ми разказа шерифът.