Томас Энгер - Кървава мъгла

Той попита кои бяха те.

— Не знам — отвърна Сара. — Но така или иначе нямаме много големи шансове, ако допуснем, че това е синът или дъщерята на жертвата заедно със своето семейство. По-любопитна съм да узная защо снимката е на пода и защо куката там горе е огъната.

Бярне вдигна очи.

— Ако хвърлиш поглед към пода или тук вътре, ще забележиш, че е доста чисто. Почти можеш да се огледаш.

— Значи снимката е била разбита — заключи Бярне. — Може би дори тази вечер.

Сара кимна.

— Въпросът, върху който аз бих помислила, ако бях на твое място, е защо .

Не отнемаше повече от десет минути, за да се придвижиш от Делененга до Грюнереме , болницата в края на улица „Марквайен”. Имаше червена тухлена сграда, която незабележимо се приплъзваше към останалите постройки в Грюнерльока. Малцината, минаващи оттук два пъти, се замисляха, че много от най-нуждаещите се от медицинска помощ хора в тази част на града живееха тук. Изключението беше на 17 май [6] 17 май е националният празник на Норвегия, отбелязван с множество празнични детски шествия. , когато детските шествия спираха, за да изпеят химна насред улицата, или когато линейка или катафалка бъдеше повикана наблизо.

Малка групичка се беше събрала пред входа, отделна раса от вида хомо сапиенс, която Хенинг можеше да разпознае, когато и да е и където и да е. И му беше нужна само секунда или две, след което я видя сред тълпата журналисти.

Нора.

Жената, която бе обичал с всички фибри на тялото си. Жената, която не бе съумял да обикне така, както би трябвало да бъде обикната. Жената, която беше болна в деня, когато в дома му избухна пожар, и която никога нямаше да успее да си прости, задето бе помолила Хенинг да се грижи за Юнас именно през онази нощ, въпреки че не беше негов ред. Жената, която превърна раздялата им във факт малко по-късно, тъй като той силно се нуждаеше от самата нея.

Да заяви, че му е било некомфортно да бъде до Нора, след като започна отново да работи, би било много меко казано. Общото им минало като родители и журналисти в конкурентни медии беше едно нещо. Съвсем друго беше, че тя сега беше заедно с най-близкия колега на Хенинг в „123nyheter”, Ивер Гюнешен.

Нора вдигна ръка във въздуха и се приближи към него с колебливи стъпки, спря на метър от него и го поздрави. Хенинг кимна и се усмихна, усети как внезапно около тях се образува щит, в който вятърът, въздухът, сградата — светът — престанаха да съществуват.

— Как я караш? — попита го тя.

Хенинг наклони глава към раменете си — първо на едната страна, после и на другата.

— Не чак толкова зле — отговори й той.

Хенинг не се беше срещал лице в лице с Нора след приключването на случая Туре Пули, но преди няколко дни получи имейл от нея след излизането на написана от него статия за това как и защо Пули е бил убит. Имейлът не беше дълъг, само две изречения, но откакто го получи, той не спираше да мисли за него.

Дяволски добра статия, Хенинг. Ти си все така най-добрият.

Прегръдки,

Нора

Редно беше, разбира се, той да й отговори и да й благодари, но така и не го направи. Онова, което определено трябваше да е направил, беше да й благодари за стореното от нея, докато той беше лежал вкочанен в един гроб и устремено се беше запътил към отвъдното само преди малко повече от седмица. Нора бе тази, която бе разбрала, че нещо не е наред, когато му беше позвънила у дома, но той така и не беше вдигнал. Тя се беше свързала с Бярне Бругелан, който беше задвижил цялата апаратура, така че в крайна сметка Хенинг бе намерен и спасен.

Но той така и не успя да й благодари.

И не ставаше по-лесно от това, че гласът й беше по-мек отпреди, така че той можеше да долови най-искрения страх, който живееше в него.

— Все още имам болки в главата, но ще се оправя — добави той. — Как върви с Ивер?

Нора копира движението в раменете на Хенинг.

— Изпраща ти поздрави — кратко допълни тя.

— Той вкъщи ли си е отново, или…?

— Мхм — каза тя и едновременно с това кимна. — Умира от скука на дивана.

Кожата на Нора беше все така гладка. Косата — тъмна, стигаща до раменете, спускаше се върху тъмносиньото яке, което Хенинг знаеше, че тя бе обличала и преди. Той си спомни дори къде. Между Йендесхайм и Мемюрубу [7] Йендесхайм и Мемюрубу — туристически хижи в източната част на планината Йотунхайм, Норвегия, Бесеген — планинска верига, разполагаща се в източната част на Йотунхайм във Вого, Норвегия. — Но какво се е случило тук? — попита той. Нора се обърна към червената сграда. Отново вдигна рамене. , когато отидоха в Бесеген в онзи ден, започнал като лято, но завършил като люта зима. Вятърът, който сега леко ги обгръщаше, носеше полъх като от онзи ден.