Томас Энгер - Кървава мъгла

Хенинг си пое дълбоко дъх и погледна към облаците, които се бяха приближили. „Ново убийство — помисли си той, — с всичко, което то носи.” Повече време на работа, по-малко време за търсене на онзи или онези, които бяха запалили апартамента му.

Въпреки това отговори с въздишка:

— Добре тогава.

Полицай Бярне Бругелан паркира пред входа на болницата и излезе от колата в есенната вечер. Затръшна вратата на автомобила и бързо се огледа.

Тясна, еднопосочна улица криволичеше между извисяващите се сгради с безцветни прозорци, гледащи към небето над Грюнерльока [4] Грюнерльока е област в Осло. . Уличното осветление караше асфалта да блести. Улицата беше блокирана за движение, но любопитни минувачи бавно се плъзгаха наоколо по тротоарите.

Навсякъде беше едно и също. Хората искаха да видят бърз поглед към смъртта, загатване за заглавията на утрешните вестници. За да могат да се хвалят, че са били там , станали са свидетели. Смъртта в чувал за трупове. Смъртта в един поглед към някого от разследващите, целият покрит в бели дрехи.

Бярне никога не беше разбирал очарованието на лепкавата кръв и автомобилните катастрофи, нуждата да си причиняваш травми. Хората не знаеха, че картината на деформирано човешко тяло или миризмата от размазан череп не изчезваше просто ей така, когато продължиш живота си, отидеш на кино, на кафе, когато безпаметно се напиеш. Спомените можеха да изскочат по всяко време. И ако първоначално се бяха вкоренили дълбоко, можеха дълго време да не изчезнат.

Бащата на Бярне разказа как веднъж застреляли женска мечка с механичен капан, докато работел върху изследователски проект под ръководството на Европейската организация за космически изследвания в Ню Олесюнд през шестдесетте години на миналия век [5] Европейската организация за космически изследвания, или ESRO, е създадена от 10 европейски нации с намерение за съвместно провеждане на научни изследвания в космоса. Тя е основана през 1964 година. . Примамили животното с храна и когато то провряло глава в дървения сандък, в който се намирала примамката, механизмът се задействал и произвел смъртоносен изстрел от едрокалибрена пушка без пистолетна ръкохватка. Мечката имала две малки, които обикаляли около майка си, когато хората дошли, за да я убият. Това сподели бащата на Бярне, който бе инженер. Той така и не забравил писъците на малките. „Звучаха точно като човешки деца, Бярне. Спокойно можех да помисля, че това са твоите писъци.”

Беше изминало малко повече от половин час, откакто Бярне беше получил обаждането. Тъкмо бе сложил петгодишната си дъщеричка Алиша да спи и се беше настанил на дивана. Описанията, които получи по телефона, го накараха да изтръпне. И това чувство се връщаше отново сега, когато той се канеше да влезе. Имаше нещо в убийствата на възрастни жени.

Беше изминало малко повече от половин час, откакто Бярне беше получил обаждането. Тъкмо бе сложил петгодишната си дъщеричка Алиша да спи и се беше настанил на дивана. Описанията, които получи по телефона, го накараха да изтръпне. И това чувство отново се връщаше сега, когато той се канеше да влезе. Имаше нещо в убийствата на възрастни жени.

Бярне вдигна поглед към облаците и придърпа яката на якето си по-близо до шията. Настъпваше по-мрачно, по-студено време.

Отляво на външната врата висеше надпис, който предупреждаваше потенциалните натрапници, че обектът се намира под непрекъснато видеонаблюдение. „Добре — помисли си Бярне, — може би убиецът е заснет от камерата.” Той се обърна и погледна нагоре към сградите на срещуположната страна. Завесите бяха спуснати. Затворени магазини и фризьор на нивото на улицата. Кафене на име „Sound of Mu” изглеждаше винаги празно, макар че мъждива светлина се процеждаше отвътре. Но тъй като беше неделя, големият ден за ходене по кафенета и за разходки в Грюнерльока, беше възможно мнозина да бяха видели извършителя в момента, когато се е изнизал навън, ако е използвал главния вход.

Бярне влезе и не срещна жива душа, преди да се качи с асансьора до четвъртия етаж. Той спря до бяло-червената полицейска лента пред болничната стая на Ерна Педерсен и си сложи небесносини меки найлонови калцуни върху обувките, а в това време гласове и пиукащи звуци от радио съвсем наблизо долетяха до него. Преди да влезе, той си пое дълбоко дъх. Както винаги, се надяваше, че стените щяха да му проговорят, че неясният пейзаж, който той виждаше пред себе си, щеше да му даде някакви насоки. И вътре в себе си беше убеден, че нямаше веднага да погледне жертвата, а вместо това първо щеше да се концентрира върху останалите детайли в стаята. Пренебрегна също миризмите, доколкото това беше възможно, но беше трудно да блокираш парфюма на смъртта. Често се будеше посред нощ с чувството, че е заобиколен точно от този аромат.