Томас Энгер - Кървава мъгла

Никакъв отговор.

Сюнд погледна нагоре към табелката с името пред стаята. Забеляза, че вратата беше открехната.

— Отново ли си бил при Ерна? — попи за той.

Момчето просто продължаваше да се клатушка напред-назад.

„Видял е нещо” — помисли си Сюнд.

Коленете му щракнаха, когато се изправи и премина покрай люлеещия се стол, бутна вратата на малката, тясна стая за пациенти. Ерна Педерсен седеше там с изправен гръб, както обикновено. Но не това накара Сюнд да спре рязко и да направи дълга крачка назад. А лицето й, което обикновено беше бяло и студено. Сега то беше оцветено в мрачни, мътни ивици, които бяха проправили пътеки в реките на старостта под очите й. И той едва успя да различи какво криеха мръсните очила, преди миризмата на смърт да го застигне.

Хенинг Юл приклекна на ледените дъски на трибуните на Делененга [1] Делененга е известен парк в Осло, Норвегия, пригоден за практикуване на различни видове спорт. Всички бележки по-нататък са на преводача. . Над него облаците бяха придали на небето сиви нюанси, облаци, които на слоеве се плъзгаха по небето настрани и целенасочено към града. Вятърът, който по-рано през деня беше разхвърлял прахоляк и боклук по улиците на Осло, се успокои донякъде, но все още носеше в себе си нотка на ярост.

Хенинг сядаше там толкова често, колкото можеше. Нямаше никакво значение дали беше влажно или горещо. По една или друга причина беше по-лесно да размишлява там, въпреки че му причиняваше болка да вижда как момчета и момичета, големи и малки, правят точно това, което и Юнас щеше да върши, ако беше жив.

На едно осем-деветгодишно момче му подадоха топката. След това тя изскочи изпод обувката му. Друго момче с къса коса и бретон пое топката и се затича към вратата.

— По дяволите, Адил! Ток ли има в топката, или какво?!

Треньорът, облечен в черен анцуг, крещеше така силно, че лицето му почервеня.

— Трябва да забавиш топката!

Момчето, което отбеляза гол, бягаше покрай Адил, хвърляйки му триумфален поглед.

— Браво, Юстайн! Готов си!

Треньорът плесна с ръце. Играта продължаваше. Хенинг следеше движенията на Адил. В тях имаше нещо безропотно, нещо нерешително. Сякаш той всъщност не искаше да бъде там.

Хенинг беше виждал момчето и преди. Обикновено само. Никой не го прибираше, когато тренировката приключеше. Случваше се да повърви малко с един свой съотборник, но сега приятелят му го нямаше. Вероятно имаше да свърши други неща в неделя вечер.

„И това здраво те е сграбчило” — каза си Хенинг, но той трябваше да се отърси, да мисли за нещо друго. Независимо колко много се опитваше да освободи съзнанието си, никога не минаваше дълго време, преди въпросите отново да се появят. Какво знаеше бившето торпедо Туре Пули за пожара, довел до смъртта на Юнас? И това ли беше причината, поради която самият Пули трябваше да умре?

Мобилният телефон на Хенинг започна да звъни във вътрешния му джоб. Той го извади и простена. От името, което изскочи, разбра, че нещо се беше случило и най-вероятно остатъкът от вечерта беше провален.

Въпреки това той вдигна.

— Здравей, Хенинг, аз съм. Научи ли какво се е случило?

Хенинг отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си. На Коре Йелтланд всъщност не му трябваше телефон с високото си говорене. Той беше най-нетърпеливият новинар, когото Хенинг познаваше, непрекъснато говореше на високи октави и не помагаше на леко комичния му вид, че беше обременен със сприхавата версия на синдрома на Турет [2] Синдромът на Турет е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. . Точно тази вечер изглеждаше сякаш внезапните псувни временно бяха изчезнали. Но Хенинг знаеше, че редакторът на новините правеше изненадващи, резки кимвания с глава, докато говореше. И продължаваше, преди Хенинг да е успял да каже нещо.

— Една дърта вещица е била убита в болница малко по-надолу по улицата, на която живееш ти. Има ли шанс да се появиш? Затруднен съм с хората тази вечер.

„Ти винаги си затруднен с хората” — каза си Хенинг, поглеждайки към часовника. Всъщност той беше планирал да се прибере у дома и да опита да поспи малко повече от два часа поне веднъж. Но същевременно знаеше, че в наши дни нямаше чак толкова много хора в редакцията, които бяха в състояние да поемат убийство. Ивер Гюнешен все още беше в болнични след побоя, който му нанесоха на улица „Йосефинесгате” преди няколко седмици, а в неделя вечер в редакцията вероятно имаше не повече от двама охранители. Шеф на охраната, който искаше да разбере всичко случващо се по света само с десетте си пръста, и спортен журналист, който щеше да обобщи още един етап от Типелиген [3] Норвежка висша лига или Типелиген е лига от най-високо ниво в норвежкия футбол. .