Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Ами навлизането в личното ми пространство? Или нарушаване на обществените интереси например? В един момент той ще се окаже заплаха за разследването. И не говоря само за вече извършени убийства. Имам предвид изчезнало бебе и повече от един убиец, който все още се разхожда на свобода.

Ким поклати глава.

— Първата поправка, човече. Свобода на словото и пресата. Костелив орех за чупене — съвсем справедливо. И става все по-костелив с времето.

— Той няма нищо общо с пресата — казах. — Просто някакъв човек с компютър, мобилен телефон и натрупан гняв.

— Точно това имам предвид. — Ким остави на бюрото огромната чаша кафе „Старбъкс“, което пиеше, и се наведе към мен, набрал скорост за разговора. — Мина времето, когато големите новини излизаха първо в централните вестници, а после се разпространяваха от тях към другите медии. Сега е нормално да видиш как човек със смартфон или блог изпреварва всички. Съдебната система е наясно с това. Миналата година в Орегон имаше един блог на тема национална безопасност. Същата работа — просто някакъв човек, който действа от лаптопа си и ползва съмнителни източници. Е, познай какво? Правото му на лично пространство бе защитено чак до щатския върховен съд. Ако в Орегон смятаха, че имат доказателства, щяха да обжалват във федералния съд, но те се отказаха. — Ким се облегна назад и взе кафето си. — Това е новата реалност.

— Това е един случай — казах.

— Не — отвърна той. — Един от няколко. Подозирам, че този Джудиче го знае и се възползва максимално от това. Честно казано, фактът, че те напада лично, не подкрепя твърденията ти. Ако не друго, просто мъти водата.

— Просто те моля да го обсъдиш с колегите си — казах му. Главна прокуратура разполагаше с експерти по прецедентно право. Вярвах на Ким, но може би там някъде имаше подобен случай, решен по различен начин. Ако успея да подам поне съдебен иск и нищо повече, това би могло да накара Джудиче да отстъпи.

Лари кимна няколко пъти и започна да разлиства папките по бюрото си. Не съвсем деликатен намек, че нямаше повече време за мен.

— Поне толкова бих могъл да направя — каза. — Но нямаме на какво да стъпим. Ако успееш да откриеш нещо по-конкретно за Джудиче — ако е нарушил някакви закони, — ще имаш по-голям шанс да раздвижиш нещата тук.

— Повярвай ми — казах. — Работя по въпроса.

Просто се надявах, че междувременно нямаше да се появят нови трупове.

Излязох от срещата с Ким и отидох направо до колата си, в подземния гараж на „Дейли Билдинг“. Понякога няма по-добро място, където да свършиш малко работа на спокойствие. Бри я нарича мобилен офис.

Трябваше да проведа няколко телефонни разговора. Отворих бележника на коленете си и набрах първото от няколкото имена в списъка ми — Нед Махоуни.

Нед е добър приятел, отличен агент от ФБР и човекът в Бюрото, на когото най-много разчитах за прям отговор. Той ръководеше Екипа за спасяване на заложници в Куонтико, но напоследък се носеха слухове, че на Махоуни му предстоеше повишение. Щях да повярвам, когато се случеше.

— Алекс — каза той още щом вдигна слушалката. — Как е най-трудолюбивият мъж в шоубизнеса? Чакай, не ми казвай. Затънал си до гуша, прав ли съм?

Освен това Нед имаше уста, която не млъкваше. Изглежда саркастичен през повечето време, но истината е там, че в света на Нед просто няма много свещени крави. Това е едно от нещата, които харесвам у него.

— Имам нужда от малко информация — казах му. — Става въпрос за едно отвличане в Джорджия. Името е Ребека Райли.

— Райли — повтори той. — Нещо общо с онзи отвратителен случай с прозорец във Върнън преди няколко седмици?

— Между нас казано? Да — отвърнах. — Ребека е бебето на жертвата. Била е на юг, под опеката на нейните баба и дядо, когато е отвлечена. Бабата и дядото също са убити. Не мога да открия никого в Атланта и Савана, с когото да говоря за това.

Нед прозвуча така, сякаш поемаше въздух през зъби.

— Този бизнес смърди, нали? Защо не станахме счетоводители или нещо друго?

— Защото ни пука, Нед.

— О, да, вярно — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя по въпроса и ще ти се обадя веднага.

Не му отне дълго. Когато приключих разговорите си с Джарет Краус, Сампсън и Хайзенга, вече ме чакаше гласово съобщение от Нед. Не искаше да споделя подробности по телефона, затова веднага му звъннах.

— Няма много за казване — започна той. — Бюрото все още разследва случая, така че вероятно имат основателна причина да вярват, че Ребека е изведена от Джорджия. Но това е всичко, което успях да разбера. Пазят си информацията.