Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Заплашваш ли ме, детектив Крос? — попита той. — За това ли става въпрос?

Едва сега забелязах устройството за запис в ръката му. Стискаше го в дланта си, за да не го видя. Без да се замислям, го дръпнах от ръката му и го захвърлих навътре в гората. Може би не постъпих правилно. Поредната грешка в служебното ми досие.

— И ти смяташ, че това ще ме спре? — Той се изсмя неприятно, а после продължи: — Това е другият ти проблем. Главозамаял си се от собствената си слава. Алекс Крос, Убиецът на дракони. Алекс Крос, Шерлок Холмс на Главното полицейско управление. Алекс Крос, Второто шибано пришествие на Христос! Ти си въздух под налягане, Алекс. Измислица! И хората трябва да научат затова.

Вече му бях обърнал гръб и се отдалечавах.

— Това няма да приключи така извика той след мен. — Това далеч не е краят!

— Тук съм напълно съгласен с теб, Джудиче — казах аз, докато влизах в колата си. — Определено не е.

Време беше да атакувам този човек от друг ъгъл.

Не можеше да се каже, че изобщо не съчувствах на Джудиче. Аз също изгубих първата си съпруга заради безсмислено насилие. Това бе най-черният ден в живота ми и по някакъв начин ме свързваше с Джудиче.

Но това не означаваше, че щях да го оставя да буйства. Ако откажеше да разговаря с мен нормално, щях да направя всичко друго, което бе по силите ми, за да го спра.

Прекарах вечерта в събиране на всички материали, с които разполагахме за Джудиче, и продължих да ровя за още. Капитан Д’Аурия ми позволи да използвам паролата му за достъп до „ЛексисНексис“ и там открих в общи линии списък на досегашните занимания на Джудиче. Това ми даде съвсем нова гледна точка за него.

Вече знаех, че е служил в американската армия няколко години, преди да бъде уволнен с почести през 2005 г. Там бе направил и първите си опити като журналист.

В армията бе работил предимно в комуникациите и администрацията, първо във Форт Браг, после в Нюарк, Ню Джърси и едно шестмесечно назначение в Багдад, в редакцията на „Арми Таймс“. Отвъд океана бе написал поредица от рекламни статии, изтъкващи американската хуманитарна дейност и инфраструктурни проекти в Ирак. Всичко това фигурираше в публичните регистри.

После идваше периодът след уволнението му. Не знам какво се бе случило с Джудиче в армията, но когато бе започнал да пише на свободна практика и доста преди смъртта на Тереза Филмор. — Той сякаш се бе обърнал на сто и осемдесет градуса. На този етап фокусът му бе почти изцяло върху агресивната политика на американското правителство както у дома, така и в чужбина.

Бе пътувал няколко пъти до Близкия изток като кореспондент на местни вестници и дори бе спечелил няколко световно неизвестни награди за работата си. Същевременно пишеше материали на всякакви теми — от полицейско насилие до фалшификации с перфокарти, както и няколко язвителни статии относно предполагаемия провал на Главното полицейско управление по време на терористичните атаки на „Ал Айла“ във Вашингтон през есента.

Единственото нещо, за което никога не беше писал в прав текст, бе смъртта на годеницата му. По някакви лични причини той бе оставил този инцидент настрана, но аз можех да предположа до каква степен трагедията бе наляла масло в огъня, който вече бушуваше в него.

Сега всичко това започваше да клокочи и да излиза на повърхността, в това число и вината, която той открито хвърляше върху мен.

Не знаех какво точно да очаквам от него, но вече ясно съзнавах, че все още не бях видял всичко — или поне най-лошото — от Рон Джудиче.

До два следобед на другия ден бях приел първия свободен час за среща в Главната прокуратура. Там нещата невинаги се задвижват достатъчно бързо и ако те можеха да направят нещо за мен по въпроса с Джудиче, исках да съм наясно с това възможно най-рано.

В два без петнайсет излязох от кабинета си и извървях пеша краткото разстояние по Четвърта от управлението до „Джудишъри Сентър Билдинг“. Имах среща с един от техните помощник-прокурори, Лари Ким, в кабинета му на третия етаж.

С Ким се познавахме по-скоро по име, а не толкова от съвместна работа. Носеше му се слава на убедителен прокурор, с добри познания по прецедентно право и готовност да брани каузи, в които вярваше. Вече бяхме говорили по телефона и той знаеше защо съм там.

— Честно казано, не съм убеден, че можеш да направиш нещо съществено каза ми той. Факт е, че гражданите имат пълното право да разследват държавни дела и да споделят онова, което научат от други хора.