Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Алекс Крос, бягай: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Алекс Крос, бягай»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Алекс Крос арестува известния пластичен хирург Илайджа Крийм по обвинение в блудство с малолетни. Шумното дело завършва с осъдителна присъда. След като излиза от затвора, хирургът се сдобива с неузнаваема външност и нова самоличност. Д-р Крийм пристъпва към плана си да отмъсти за съсипания си живот и кариера.
Алекс Крос поема случаи на прецизно режисирани убийства на млади мъже и жени. Огледът на местопрестъпленията сочи към двама извършители, водени от заслепяваща ярост. Опитният детектив забелязва и нещо още по-смущаващо: начинът, по който са извършени престъпленията, говори за дълго таена болна фантазия и прецизен план за реализирането ѝ.
Мълвата за тандема психопати плъзва из Вашингтон и всява ужас сред жителите на града. Това поставя Крос под огромно напрежение да разреши случаите. Докато работи неуморно, той не забелязва, че някой го следи. Някой, който дълго е чакал да разчисти сметките си с него.

Алекс Крос, бягай — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Алекс Крос, бягай», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Последната статия в блога беше от тази сутрин, със заглавие „Най-опасният град в Америка?“. Под него — „Сезонът на убийствата във Вашингтон“. И накрая — „Детектив Крос: заспал на волана?“.

— Този човек, изглежда, си пада по теб — каза Хайзенга. Моето име също беше активен линк като останалите и тя постави курсора върху него. — Нещо против?

— Нямам търпение — отвърнах.

Отвори се цяла страница, посветена на моя милост. Включваше професионалната ми автобиография от управлението, стара снимка от документ за самоличност, списък с настоящи и предишни мои случаи, както и още няколко малки снимки.

Първата бе направена от Върнън стрийт, точно докато се опитвах да издърпам висящото тяло на Елизабет Райли. Лицето ѝ дори бе замъглено в някаква извратена проява на журналистическо благоприличие.

Другата снимка показваше ресторант „Кинкед“ отвън. Под нея имаше скрийншот на публикация в „Туитър“, очевидно публикуван заедно с тази снимка.

Трима мъртви, а къде е любимото ченге на Вашингтон? Вечеря навън. Или по-скоро обядва! Такива ли са приоритетите ви? #некадърниченгета

Най-отдолу следваше дълга тирада за това как аз съм погрешният човек, избран да координира тези случаи, и как очевидно се провалям на всяка крачка.

— Кой, но дяволите, е този човек? — попита Валенте.

Блогът имаше поле за обратна връзка, но когато Хайзенга го отвори, намерихме всичко друго, но не и име . Човек можеше да изпрати имейл на „Фактите“ с въпроси, поверителна информация или мнения за работата на Главното полицейско управление. Имаше покани да последваш „Фактите“ в „Туитър“ или да ги харесаш във „Фейсбук“, или да се „присъединиш към разговора“ в нещо, наречено „НюзНет“. Като за начинаещ блогър този така наречен „репортер“ очевидно даваше всичко от себе си.

А аз започвах да си мисля, че го познавам. Или поне, че сме се срещали.

— Трябва да го изкараме на светло — казах на Пъркинс. — Нека поискам съдебно разпореждане за достъп до данните на интернет доставчика, за да видим кой стои зад тази регистрация.

Сетих се за брадатата мижитурка от онази сутрин, когато бе намерено тялото на Кори Смит. Мъжът без журналистическа карта, който отказа да се представи.

Пъркинс се облегна назад в стола си.

— Алекс, трябва да те попитам. Издърпа ли тялото на Елизабет Райли преди пристигането на патоанатома?

— Да — отвърнах. Нямах намерение да шикалкавя пред шефа си точно сега. Статията казваше всичко така или иначе.

— А беше ли на ресторант онази вечер, както пише там?

Усетих как лицето ми пламва.

— Съжалявам, шефе, но какво значение има?

— Просто като факт? Няма значение. Но ако той казва истината, може да си говори каквото иска — отвърна Пъркинс. — Последното нещо, от което се нуждая, е съдебно разпореждане за човек като този, особено ако блогът му има някакви читатели.

— Дори и да няма, след пресконференцията ще има — обади се Хайзенга и затвори лаптопа си. — Бъдете готови за лайняната буря.

— Виж какво ще успееш да откриеш със собствени усилия каза Пъркинс. Вземи, когото искаш за подкрепление, но моля те, Алекс, стъпвай леко. Точно в момента водим война с общественото мнение. Положителните нагласи към управлението клонят към абсолютния минимум.

Директорът Пъркинс не си пада по истериите. Обикновено не дава и пет пари за общественото мнение, още по-малко, когато е за сметка на конкретно разследване. Но напоследък наистина работехме с увеличени ресурси, а това зависеше от добри отношения с кмета, който пък се съобразяваше с политическите си маневри. Фактът, че той и хората му не присъстваха на пресконференцията, означаваше, че ситуацията започваше да ги плаши.

— Съжалявам, Алекс — каза Пъркинс. — Това е положението.

— Няма проблем — отвърнах. — Ще го открия.

Това беше отговорът, от който директорът се нуждаеше в момента и който щеше да ме държи възможно най-далеч от строгия му поглед.

Просто се надявах да не греша.

36.

Вземи, когото искаш за подкрепление. Това бяха думите на директора. Затова започнах от най-близките си.

Още докато слизах по стълбите, звъннах на Бри и я помолих да прегледа „Фактите“, а междувременно да продължи да рови за информация по случая с Елизабет Райли.

Когато стигнах до коридора на третия етаж, звъннах на Сампсън. Знаех, че днес е в съда, но му оставих дълго съобщение и го помолих да намине по-късно у дома, ако може. И двамата вече работеха по случая с убийството на Елизабет. Не виждах причина защо да не го правят официално.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Алекс Крос, бягай»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Алекс Крос, бягай» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Паттерсон - Фиалки синие
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Второй шанс
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Последнее предупреждение
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Меня зовут Алекс Кросс
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Умереть первым
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Кошки-мышки
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Кросс
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Спасатель (в сокращении)
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Blindside
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - The 19th Christmas
Джеймс Паттерсон
Джеймс Паттерсон - Готвачът
Джеймс Паттерсон
Отзывы о книге «Алекс Крос, бягай»

Обсуждение, отзывы о книге «Алекс Крос, бягай» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x