Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

До този момент си мълчах. В интерес на истината Ава контактуваше много по-добре с Нана и Бри, отколкото с мен. Но аз вече не исках да мълча. Свалих възглавницата на пода и седнах точно пред нея. Този път щеше да ме чуе.

— Искаш ли да бъдеш част от това семейство? — попитах я. — Не казвам, че имаш избор относно местоживеенето си в момента. На този етап се налага да ни търпиш — продължих. — Това, което искам да ти кажа обаче, е, че в този дом има семейство , от което би могла да бъдеш част, ако искаш. Искаш ли го?

С Нана и Бри бяхме решили, че ще изчакаме до края на учебната година, преди да помислим сериозно за осиновяване. Системата за приемни грижи все още разглеждаше случая на Ава и може би не трябваше да казвам нищо, но аз бях този, който се тормозеше.

Ава сякаш се затвори още повече в себе си и обви ръце около крехкото си тяло. Когато видях първата сълза да се търкулва надолу по бузата ѝ, не се поколебах и секунда. Просто протегнах ръце и я стиснах силно в прегръдката си.

Отначало тя се скова. Но после внезапно се пречупи. Омекна като парцалена кукла в ръцете ми и започна да плаче така, както не я бях чувал никога. Нана се протегна и положи ръка върху гърба на Ава. Бри стори същото от другата страна и дълго време никой от нас не обели и дума.

Всъщност Ава първа наруши мълчанието.

— Липсва ми мама — каза тя с лице върху гърдите ми. Това бе всичко, което каза, преди да заплаче още по-силно, сякаш само произнасянето му на глас ѝ причиняваше болка.

— Разбира се, че ти липсва — отвърнах аз и нежно я залюлях. И на мен би ми липсвала.

Сърцето ми се късаше от мъка. Никой никога не бе показвал на Ава какво означаваше истински да разчиташ на някого. Тя имаше несъществуващ баща и майка, чиято наркотична зависимост бе по-силна от връзката с дъщеря ѝ. Но освен това бе единствената майка, която Ава някога бе познавала. Бих се тревожил повече, ако тя не усещаше липсата на майка си. Чакаха ни още много разговори и много проблеми, които да решаваме заедно — рано или късно. Но за момента ми се струваше, че единственото, от което Ава имаше нужда, бе да си поплаче.

А може би точно това бе стъпката в правилната посока.

Нашата пресконференция бе насрочена за десет часа същата сутрин. За подобни мащабни събития използваме най-голямото универсално пространство в управлението, което впрочем е и залата ни за разпознаване на заподозрени. С единствената разлика, че този път ние бяхме в редица.

Когато пристигнах, заварих огромно оживление. Имахме поне осемдесет репортери, насядали по столовете, и може би двайсет телевизионни камери покрай стената в дъното. Канали Четири, Пет, Седем и Девет със сигурност щяха да предават на живо. Националните телевизии вероятно присъстваха, с цел да опипат почвата, за да преценят кое би си струвало да се качи на аутокюто пред Даян Сойър или Брайън Уилямс същата вечер.

Най-отпред малкият нисък подиум вече се огъваше под тежък букет микрофони. Еднопосочното огледало беше скрито зад тежка синя завеса.

Д’Аурия се подготвяше да започне, затова побързах да заема мястото си зад него, заедно с останалите важни клечки Хайзенга, Джейкъбс, Валенте и директора Пъркинс. Старателно подготвено представление за пред камерите, несъмнено. Вашингтон имаше нужда да знае — и да види, — че Главното полицейско управление владееше положението с тези убийства.

Точно в десет часа Джойс Каталоун, която отговаряше за публичната информация, затвори вратата към коридора и кимна към Д’Аурия. Той пристъпи към микрофоните и веднага започна.

— Добро утро на всички. Аз съм капитан Том Д’Аурия от Главното полицейско управление. Имам подготвено изявление относно събитията от последните дванайсет часа, а после ще отделим време за въпроси.

Д’Аурия нахвърли основната информация, без да навлиза в подробности, като методи, оръжие или точните места, на които са били открити жертвите. Беше твърде рано да ги оповестяваме публично. Спомена обаче имената и на двете жертви — Лариса Суенсън и Рики Самюълс. Тази част бе новина за мен. Вече не бяха Джейн и Джон Доу.

Д’Аурия разкри и това, че господин Самюълс е бил известен работник от секс индустрията, като Кори Смит от предишния случай; но премълча за физическата прилика между госпожица Суенсън и нейната „огледална жертва“ Дарси Викърс.

Аз бих взел същото решение. Гей клиентите са специфична група хора, които биха могли да използват подобна информация, за да се предпазят. По същата причина няма ефикасен начин да предупредиш и предпазиш всички красиви руси жени в цял един град. Да ги предупредиш да не правят какво? Тънка е границата на този етап между онова, което има положителен ефект, и онова, което всява паника. Понякога се налага да направиш най-доброто си предположение и да хвърлиш заровете.